Давид Бен-Гурион - Епилог

Сценарист и режисьор Ярив Мозер

Продуцент Яел Перлов

През април 1968г. Давид Гурион дава извънредно интервю на британски екип - извън дома си в пустинята Негев: "Нацизмът не може да бъде простен. Избиваните евреи са били беззащитни. Милиони убити деца, милион убити майки- съблечени и екзекутирани. Прочел съм всичко изписано и се съмнявам, че нещо е могло да ги предпази"

Вдъхновението за "Епилог" идва от игрален филм за живота на основателя и първия премиер на държавата Израел - с коне, костюми, цветен и епичен, невиждан дотогава в страната, с едно-единствено копие в Архива на Стивън Спилбърг в Йерусалим, , където се пази дълго интервю с него, но без звук...Как сценарист да възстанови изреченото.

Доктор Ади Португез - директор на Архива към Университтета "Бен-Гурион" в Негев предоставя достъп до всичките му писма и кореспонденция от 1948Г., както и и протокол от Декларацията за създаване на държавата Израел.

Доктор Паола Кабало - директор на Изследователски институт за изучаване на Израел и циноизма, показва Дневник от март 1948, който никога не е изнасян от сейфа. Следващият път ще бъде изваден след... 10 години.

Запазена е кореспонденция между Гурион и продуцента на игралния филм Мелвил Марк.

Колкото повече откриват, толкова по-ограничени остават от липсата на звук, но продължават да търсят. Разбират, че Мелвил Марк е агент на Мосад, наричан в пресата "безкръвния герой на Израел". Следите отвеждат до неговия син Дейвид Маркс - известен архитект в Англия. Продуцентката Яел Перлов е дъщеря на режисьора на игралния филм - Давид Перлов, Маркс е син на продуцента Мелвил Марк - заедно пътуват до Женева към "склада" на Мелвил, затворен от 40 години, където се пазят непоказвани материали, включително и плакатът на филма, но отново няма и следа от звук.

В интервю към мейкинг се натъкват на спонсора Абрахам Рад. После намират аудиокасети и се свързват със звукоинеженера Малкълм Стюарт , който ги пази, за да ги предаде на архива в Сде Бокер. Сега имат звук без картина. Повече от 40 години Бен-Гурион е без глас в Йерусалим и говори в пустинята. Всички "изгубени" синове се събират, за да съживят историята във филм, който да напусне архивите.

Екипът решава да монтира материала в Сде Бокер - в пустинята, близо до дома и до мястото, където е погребан. Да разберат, защо е избрал да напусне Тел Авив и да се усамоти. Може би е вярвал, че хората ще го последват и там.

"Това е вдъхновяваща история. История за човек, превъзмогнал всякакви материални и физически трудности, защото има визия. Той беше мислител, вдъхновител, с чувство за хумор и лидер" признава интервюиралият го британски журналист, сега доктор, Клинтън Бейли.

За екипа изненадата е, че Бен-Гурион сякаш говори за нашия живот днес - думите му звучат актуални и за съвременното израелско общество.

Въпрос: "Кои са ценностите?"

Бен Гурион: "Ценностите, които ни дават мъдреците са: да бъдем точни, честни, да помагаме на всеки в нужда и да обичаме другите като себе си".

"Изпълнява ли Израел тази мисия?" Отговорът е: "НЕ ОЩЕ!"

Последен въпрос:

Въпрос: "Страхувате ли се за вашата страна?"

Бен-Гурион: "Винаги се страхувам за нея, не само сега. Държавата още не съществува"

Погребението на лидера-отшелник е на 1 декември 1973г. в 11.00ч. Сирени оповестяват началото. Цялата нация потъва в "минута мълчание". Ковчегът е положен без излишни церемонии и патос, както той е пожелал.

Екипът търси оптимистичен финал за филма:

"Тората ще дойде по-силна от Цион. Визията ще дойде по силна от Негев"

Това е обръщението и посланието към всички последователи.

Златна Романова

Награда за най-добър документален филм от Изарелската филмова академия /2017/;

Номинация от журито за най-добър документален филм от Международния филмов фестивал в Санта Барбара /2017/