Защо десетки общини са без инсулин и лекарства за онкоболни

В 59 общини на страната не разполагат с инсулин, а в други 80 - с лекарства а онкоболни. Защо животоподдържащи лекарства липсват в аптеките на десетки общини? Гости в студиото са проф. Илко Гетов - председател на Българския фармацевтичен съюз и д-р Стойчо Кацаров - председател на Център за защита правата в здравеопазването.

Професор Илко Гетов каза че още през 2013 г. фармацевтите са поставили въпроса, че в много населени места липсва открита аптека, липсва договор, сключен с НЗОК и че спешно трябва да бъдат търсени решения на тези проблеми. В този период от време ескалира и проблемът с паралелния износ на лекарства. Последният случай от края на април за липсата на инсулин в аптеките на практика с наличието на достатъчни количества в складовите бази на търговци на едро доказа, че това спешно се нуждае от законодателни промени. По думите на проф. Гетов фармацевтите виждат промените в три насоки. На първо място това е регулиране на паралелния износ: вече има такова аконодателно предложение в НС по най-добрите европейски модели. Професорът обясни, че паралелен износ означава износ на лекарства от България за други страни от ЕС поради твърде голямата разлика в цената (тъй като у нас регистрираната цена е най-ниската в Евросъюза). Наложително е изработването на национална аптечна карта, което има за задача да покаже къде в България са "белите петна" по отношение на достъпа на лекарства до потребителите. И въпреки че се знае в колко общини има недостиг, аптеките са концентрирани в икономически атрактивните райони, където населението е платежоспособно. Този въпрос е поставен на правителството, стана ясно от думите на проф. Гетов. Той подчерта, че стандартът на европейското обслужване е на 50 км да има достъп до денонощна аптека. В България не е така: цели области са без достъп до денонощни аптеки.

Доктор Стойчо Кацаров изтъкна, че този проблем може да бъде лесно решен, стига да има желание. Това е въпрос на икономически стимули от страна на НЗОК съответните аптеките да сключват договори с нея, за да продават тези лекарства. За тези супер скъпи лекарства здравната каса им дава по 1 левче, а на практика целият оборот на тези аптеки отива, за да достави тези лекарства и да ги предостави на пациент. Аптеките са икономически незаинтересувани да доставят такива лекарства. Д-р Кацаров е на мнение, че има други, значително по-тежки проблеми, сввързани с лекарствата - например, реинбурсирането им. Нашата здравна каса дава пари за много малко лекарства и плаща много пари за лечението на много малко болни. Проблемът с реекспорта е за част от лекарствата, "но има лекарства, които се оказва, че са по-скъпи у нас отколкото в Обединеното кралство", е констатцията на лекаря. Той се пита как нашите здравни власти са допуснали дев от най-съкпите лекарства на фирма ROCHE. Тази фирма ги продава на българската НЗОК на по-висока цена отколкото ги продава на здравната каса на Великобиртания.