Дизраели: Портрет на един романтик

Режисьор: Клод Уотъм

В ролите: Иън Макшейн, Франсиз Бенет, Брустър Мейсън, Розмари Лийч, Мери Пийч, Лий Лоусън, Маргарет Уайтинг, Обри Морис, Патриша Ходж, Антъни Браун и др.

Една обида променя съдбата

Литература, география, политика...

Бенджамин Дизраели, единствен Граф на Бекънсфийлд, наричан още Дизи - писател, депутат от торите в Камарата на общините, силно приближен на Нейно величество Кралица Виктория, Министър на финансите, Министър-председател с два мандата...

Дизраели води политика в законодателството, социалните мерки и международните договори

Роден е в семейство на италиански евреи. Баща му Исак Дизраели е също писател и историк, известен със своите"Антики в литературата" - източник на познаниe и спекулации, претърпели множество издания. Гневът му обаче се оказва съдбовен. Обиден след скандал в Синагогата, през 1817 Исак Дизраели решава да покръсти фамилията си в християнската вяра и това се оказва ключ за бъдещето на неговия син. През 1858 година евреите нямат право да участват в Британския парламент. Но Бенджамин вече е християнин... .

Преди да влезе в политиката, Бенджамин Дизраели пише романи, които се харесват, опитва и в минния бизнес в Америка, но делата му не потръгват и трупа дългове. Спасява го литературният талант, ораторството и упоритостта. След 4 опита, през 1837 е номиниран за кандидат на Мейдстоун в Камарата на общините.

С ораторски умения, той печели гласове и въпреки съпротивата и недоверието създава нова визия на торите, не само с думи. Защитава позиция, оспорва решения на собствения си лидер Лорд Робърт Пийл, който се проваля в идеята да му даде министерски пост и Дизраели не забравя: "Аз сега ще седна, но ще дойде времето, когато ще ме чуете".

И то настъпва като Министър на финансите в следващите три правителства на Лорд Дерби, чието място на Министър председател ще заема от 1874 до 1880.

Премиерът Дизраели стои внимателно зад Кралицата и остро срещу своя основен противник Уилям Гладстоун.

Екзотичният му външен вид и специфично изразяване често са осмивани, но с негово участие е проведена Втората законодателна реформа, защото "Аз съм консерватор, когато защитавам добрите неща в Конституцията и радикален за премахване на лошите".

Депресия през негов писателски период е повод за дълго пътешествие с друг опит - 4 години из Средиземно море и Средния изток, в Индия, Египет и Турция. Затова, освен в британските закони и социални реформи, Дизраели играе важна роля на картата за британските интереси в Суецкия канал, на Балканите, пред Берлинския конгрес.

Съпругата му е по-възрастна от него, но сравнително млада за вдовица, с имот в Лондон и добра годишна рента. Мнозина го иронизират, че "Дизраели имал по-голям опит в будоара отколкото в политиката" и бракът му е по сметка, но съпругата му остава вярна и го подкрепя дори с анекдота: "Дизи сключи брак за пари, но ако имаше друга възможност, щеше да се ожени за мен по любов".

70-годишният Бенджамин Дизраели продължава с втори премиерски мандат. На изборите през 1880 печелят либералите. Година по-късно Дизраели умира от бронхит, на 11 април 1881, с утехата, че "доста поживях, но не се страхувам от смъртта".

Неговите афоризми са често цитирани:

"Светът е управляван от персонажи, много различни от представата на онези, които не са зад сцената"

"Има три вида лъжи: лъжи, долни лъжи и статистика"

"Действията невинаги носят щастие, но няма щастие без действие"

"Промяната е неизбежна . Промяната е константа".

"Християнството ни учи да обичаме ближния си, модерното общество не признава никакви ближни".

"Там, където свършва знанието, започва религията".

*zr