Добротата над всичко

Отново поглед към историята на Мария от Стара Загора - момичето, което спаси живота на Филип, шофьора в тролейбуса. Освен че е много смело, ще останете изненадани и колко мъдро може да бъде едно момиче на 15

години! Вчера Мария и Филип размениха ролите си - пред камерата на оператора Иван Янев, и репортера ни Велианна Кашева за "Денят започва".

Ранна сутрин. Сутринта, в която Мария се събужда като герой, когото всички вече познаваме. Готова е отново с усмивка да разказва, но всъщност... бърза много. Разговаряме, че обича химия, биология и плуването... Иска да стане треньор по плуване.

Не мечтае за медали, а иска да помага, поставя добротата над всичко, включително над страховете си.

"Аз не се изплаших много, с удоволствие му помогнах. Другите хора гледаха безучастно...", припомня си Мария.

На въпрос как си обяснява това, че хората често не помагат, а само гледат отстрани, тя отговаря: "Не знам, не го разбирам. Хората трябва да осъзнаят, че е хубаво да помагаш, трябва да се променят, само това искам, нищо повече - да правим повече добро..."

Много за живота е осъзнала Мария тук, в дома, сред много други деца. Целият дом е пълен с техни картини - нарисували са мечтите си. А директорката помни стъпките на всяко едно от тях...

"Тя тук се научи да пише, да чете... Още от малка - четеше, майстореше неща... Вярвам, че младите хора са добри и просто трябва да се отворят и да са полезни на обществото. Да знаем, че може да разчитаме един на друг", разказва Латинка Петрова - директор на ДДЛРГ "Мария Терезия".

Именно на човешката доброта е разчитал Филип. С него сядаме най-отзад в тролейбуса, където са седели двете момичета. За да си представим мига, в който Мария и Янка стават, пробиват си път през всички хора и Мария успява да окаже помощ.

"Бях в шок, че ми се случи такова нещо, веднага като се свестих, разбрах кое е било момичето. С позволение на директора ми, намерих я в училище да й благодаря...", казва Филип Точев.

Управителят на автобусни и тролейбусни превози вече е обещал безплатна едногодишна карта на Мария, но иска да й подари и още нещо. Мария не успяла да реши какво, затова нашият екип предложи на г-н Авджиев.

"Дали ще платим шофьорските й курсове като навърши нужните години? Никакъв проблем! Това момиче - каквото и да й подарим е малко, защото постъпката й е много голяма!", категоричен е инж. Димитър Авджиев - директор на " Тролейбусни и автобусни превози".

Използваме тази хубава новина, за да качим Мария за първи път зад волана. Мястото, където всеки ден сяда Филип.

Питаме я: "Мария, ти казваш, не обичаш лошите неща и хората трябва да се променят. Как да стане това кой да ги промени?"

А тя ни отговаря: "Ааа не, те сами трябва да се променят. Човек има ли желание - сам може всичко да

промени и всичко да постигне..."

Докато пътуваме, си мисля колко ли хора осъзнават това, което 15-годишната Мария осъзнава. А тя вече няма търпение да влезе в час, но дори по коридорите срещаме хора, които не могат да не спрат за прегръдка. Като Диана - треньорът й по плуване.