Един ден от живота на Орфей
София търси своя митичен символДокументален филм
Автор Тома Томов
Режисьор Дамян Петров
Оператор Мартин Димитров
Продуцент НАБЛЮДАТЕЛ
Тома Томов продължава да изследва архитектурата, нейните корени и знаковост в историята до откриване на "Духът на мястото".
За Париж е летището "Шарл дьо Гол", за Рим е статуята на Леонардо да Винчи от българския архитект Асен Пейков на входа на Международното летище. Българската столица още търси еманацията на своята душа в градския план.
Кое е мястото, с чието споменаване в съзнанието на всеки картата на света посочва София.
Женската скулптура на София, статуята на Самуил... не създават връзката с града, който диша. Има ли връзка проектирането с духовността и ежедневието в милионния град на България. Един ден от седмицата или ден в историята гради мащабното строителство днес. С архитект Христо Генчев и управата на столицата филмът наблюдава промяната и връзката с духовността. София има метро, нов терминал, нови комплекси, зали, настилки, алеи и множество бизнес-търговски центрове, но къде е нейният символ.
Докато арихтект Христо Генчев-син създава фасадите на проектите за Заха Хадид Архитектс и обмисля бъдещото остъкляване на Ларгото, баща му - известният градостроител на столицата Христо Генчев е основният радетел за спасяване на древните находки от Сердика при строежа на метрото. Христо Генчев-баща пророкува бъдещия избор на жена за кмет на столицата и оценява усилията на днешното управление, без да спестява разумните критики. Издава книгата "София, мислена в пространството и отвъд времето", която посвещава на съпругата си Елена, защото: "Харесвам столицата ни като собствената си жена, дори вече да не е толкова млада и хубава. Тук се чувствам свободен и връзката ни е много сантиментална".
София е град с история от две хилядолетия - през траки, римляни и следващи епохи, в които архитектурата закономерно е подчинена на управлението, идеологията и практичността. След Освобождението Часовниковата 40-метрова кула е съборена на входа на бул. "Дондуков", но промените са част от движението и единствената константа оттогава досега е, че булевардите са запазили ширината си от 28 метра.
Поредният опит за столичен символ вероятно е бил заложен във фигурата на Орфей от скулптора Крум Дамянов в метровръзката с летището. Спорен знак. Гръко-римският Орфей вече е толкова български, колкото и европейски. Парадоксално за мястото му е, че в мита Орфей не успява да изведе своята любима Евридика от подземието. Преди Софийския вече са открити: Орфей и Евридика от Георги Чапкънов в Смолян; Орфей и Родопа от Любомир Далчев в Смолян; Орфей в Кърджали; Орфей от Величко Минеков в Търговище.
Сред много архитектурни "Идеи за София" градът строи и още търси "Духът на мястото"
zr*