Емил

Застаряващ професор се връща в родината си в края на една успешна кариера, цената за която е непоправима вина...

Швеция в Канада...

В стилизирана комбинация от "суров" и "магически" реализъм, канадският режисьор Карл Бесай мери силите си с един от своите кумири - Ингмар Бергман и неговите "Диви ягоди". Сравнението е отправено след премиерата на "Емил" по време на Фестивала в Торонто, където критиците, типично за професията си, "се опитват да засрамят младия режисьор за дързостта му". Това е коментарът на актьора Йън Макелън, който показва, че може да бъде и по-сложен герой от Гандалф и Магнет и то не само в блокбастъри като "Властелинът на пръстените" и "Х-мен", но и в нискобюджетни мелодрами с невидим вътрешен конфликт.

Сценарното съвпадение между Бесай и Бергман е в героите - и в двата филма те са застаряващи меланхолици, преследвани от съжаление за несвършеното в живота, докато пътуват вътре в себе си назад към миналото. Бергман използва театралния подход към огледалния гръб, за да приближи публиката към нещата, които се случват, но не и към чувството, довело до тях. И двамата пътешественици търсят възрастта си...Деликатна мелодрама, в която времето е посветено на любопитство към лицата на героите в търсене на разбиране за болката, която се крие зад тях. Освен финансово изгодна на продуцентите за снимки, Канада е и най-близо в пейзажното настроение до меланхолията на Швеция...

Драма.

Канада, Великобритания, 2003г., 92 мин.

Сценарист, режисьор и оператор: Карл Бесай

В ролите: Иън Маккелън, Дебора Кара Ънгър, Тай Ръниън, Крис Уилям Мартин и др.

Номинации "Жени" за най-добро постижение в нахсинхрон на звукозаписния екип и най-добро представяне на актьор в главна роля на Йън Маккелън от Националните кино и телевизонни награди на Канада в Онтарио /2005/;

Наградата за най-добра актриса на Дебора Кара Ънгър /за постижения в актьорската игра по метода на Станиславски/ от Американския "Метод Фест" в Калабасас, Калифорния /2004/;

Номинация за най-добра поддържаща актриса в канадски филм на Дебора Кара Ънгър от Филмовия кръг на критиците във Ванкувър /2004/.

Награда "Златен компас" за най-добра актриса на Джоан Алън от Международния фестивал за филмово изкуство в Сиатъл /2005/.

Наградата за цялостно творчество от университет в Канада е повод писателят Емил да прекоси Атлантика обратно към родината, в която единствените му близки са почти непознати...

Някога в младостта Емил напуска семейната ферма на Саскачуан, за да следва в британски университет и оставя стопанството на грижите на двамата си братя  - по-големия и строг Карл и по-младия и чувствителен Фреди. Въпреки че Фреди показва по-висок потенциал и вероятно с по-голяма полза от академично образование, Карл не би позволил да се лиши от неговата експертна техническа помощ в семейството. Избраният да замине е Емил. Той се заклева да се върне, но това не се случва, което огорчава малкия му брат. След години живот в Англия, в края на една успешна професорска кариера, Емил се завръща след години в родната Виктория, Канада, за да получи престижно литературно признание. На място решава да удължи престоя си в компанията на своята племенница и дъщеря на починалия му брат Карл - Надя и нейната 10-годишна дъщеря Мария. Свободното легло за нощувка е само началото на съня от миналото, който ще го сполети - с гняв, съжаление и вина към семейството, което е изоставил и предал за сметка на своето щастие. В залеза на своя живот Емил сглобява в паметта последните части от ненаписаната си автобиография. Надя е привидно щастлива да услужи с гостоприемството си, но под повърхността на общуването им тлее обидата и разочарованието, които миналото не са заличили. Спомените проблясват в стари жълти кадри, които градят пътя към причината за една  вина...В това закъсняло време Карл или ще успее да скрепи връзката със забравените роднини или ще остане в плен на спомени и пропуснати възможности...

Златна Романова