Латвия и Литва влязоха в чакалнята на Еврозоната през 2004-2005 - на едната й отне 6 години, за да стане член, на другата - 10. Затова всеки, който знае какво ще донесе механизма за въвеждането на евро, трябва да говори сега, заяви в "Още от деня" икономистът Владимир Каролев - съветник на министъра на икономиката.
Ние нямаме избор, защото след Вишеградската четворка всяка страна, която кандидатства за членство в ЕС, е длъжна да въведе еврото. От това има две безспорни предимства, подчерта икономистът и изброи: първо - спестяване на много сериозни транзакционни разходи, свързани с валутните обмени и счетоводното отчитане на транзакциите; второ - ако се увеличи броят на страните, използващи еврото, то ще има шанс да стане световна валута. За Каролев има два риска - увеличение на цените след влизането в Еврозоната и да се настоява за хармонизиране на данъчната политика по отношение на преките данъци, с което не трябва да се съгласяваме.
Според финансиста Кольо Парамов, обаче, това ще се реализира по-бързо у нас. Ние пропуснахме последните две години, които бяха много важни за определянето ни към еврото. От друга страна световната финансова и икономическа криза формира други критерии и възможности за утрешния ден и това дава възможност по-бързо да се справим с въвеждането на еврото, отбеляза експертът.
Гърците не бяха готови за влизане в Еврозоната. Полша, Унгария и Чехия пък не бързат да влизат, защото взеха заеми от Световната банка и МВФ при 1% лихва. Ние не взехме и долар с тази лихва, затова сега трябва да се поучим и час по-скоро да поискаме стартиране на процедурата. Трябва да започнем да нагаждаме правилата в системата от мерки, които ще ни гарантират етапността на влизането на еврото, подчерта Парамов.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News