България е сложена в ъгъла на Европа и е сочена за отрицателен пример и евродокладите са един от механизмите за това. Това е практически въпрос, каза в "Още от деня" социологът Андрей Райчев и добави: "Но има и въпрос извън практиката - това е остатъчна радиация. От 1990 година до 2007 това, което крепеше България в динамично равновесие... беше Европа,... освен че беше реалност, Европа беше и крепящ мит, фундаментален и консенсусен мит. По тази причина европейските оценки бяха на важното съобщение и този механизъм все още си върви."
Очакването на доклада не е, за да се анализира докъде сме стигнали, какво сме направили и къде имаме пропуски. На третия ден след публикуването му той вече е изчезнал като събитие, отбеляза социологът Антоний Гълъбов. "Големият въпрос дали това не е отражение на дълбокото усещане за несправедливост, което доминира в българското общество", предположи той. Според него в българското общество "няма гражданска тяга, няма искрена гражданска непоносимост към корупцията", към политическата корупция и злоупотребата с власт.
ГЕРБ след вота - защо загубиха бившите управляващи?
Нова управленска формула - диалог или трудни преговори?
Важните теми за България на срещата на върха на ЕС
Лекарството от моноклонални антитела, което влиза в битката с вируса
Училище в пандемия - необходими ли са нови мерки?
Вицепрезидентът Илияна Йотова на старта на битката за Дондуков 2
Визия за президентската институция - приоритети, идеи и послания
