Европа и бежанската вълна

В края сме на едно лято, което може завинаги да промени лицето на Европа. Въоръжените конфликти в Близкия Изток и Северна Африка и бедността надигнаха невиждана емиграционна вълна към новата Обетована земя - тази на Европейския съюз. Наричат я Новото Велико преселение на народите, но този път Старият континент е атакуван не с оръжие, а от стотици хиляди хора, които бягат от агресията и войната в своите държави. Според данни на ООН за последните няколко години над 60 милиона души по света са прогонени от домовете си. Броят на тези, които търсят убежище в Европа е скочил почти със 70% само за първите 5 месеца на 2015 година. От началото на годината в Европа са влезли около 400 000 души. Основните маршрути са през Турция по суша и през Италия и Гърция по море. Най-големият поток извън Шенген в момента е през Македония и Сърбия към Унгария. Само за миналия месец 50 000 души са преминали през Западните Балкани. В страните от Евросъюза най-голям брой молби за убежище са подадени в Германия и Швеция. Над 2 000 души загубиха живота си във водите на Средиземно море в опит да достигнат до Стария континент. 3 500 са жертвите на трафиканти. Всичко това са цифри, които хуманитарните организации и правителствените служби са направили опит да обобщят. Вероятно към този момент обаче те вече са невалидни. Най-малкото, защото никой от нас не може да преброи страданието и изпитанията пред пристигащите, както и страховете на европейците от колосалните размери на това, което се случва. Бежанската вълна е безпрецедентно предизвикателство пред правителства и нации, пред Европа и нейните ценности. Какви са отговорите на глобалната криза? Как се прави избор между сигурност и солидарност? Ще могат ли страните от Евросъюза да разпределят отговорността помежду си? Не съществува криза, за която да няма решение. Въпросът обаче е ще го намери ли Европа и с какво време разполага за отговор? Затова днес от "Референдум" бяхме в Европейския парламент в Брюксел.

В това издание на предаването ще видите "Европа и емигрантската вълна" - дискусия с евродепутати директно от Брюскел. В студиото ще гостуват първият министър в историята на Италия с африкански произход и депутат от ПЕС Сесил Кашету Киендже, Тимъти Къркхол от Европейските консерватори и реформисти - бивш помощник държавен секретар по въпросите емиграцията и граничния контрол в британското Вътрешно министерство, Мария Габриел - заместник-председател на групата на ЕНП, Илияна Йотова - заместник-председател на Комисията по граждански свободи и член на ПЕС, Светослав Малинов - депутат от ЕНП, и Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Тази вечер питаме: Подкрепяте ли предложението всяка европейска страна да приема бежанци на квотен принцип?

Сесил Кашету Киендже мисли, че в този момент проблемът не е на Европарламента, а на Еврокомисията, която има доста ясни идеи що се отнася до квотите, за разпределяне на емигрантите върху цялата европейска територия и най-вече за един постоянен издължителен механизъм. Проблемът, който се поставя, е егоизмът на държавите членки и правителствата, които досега не успяват да постигнат решение, каза тя. "Аз съм докладчик на едно досие, което се занимава с политиката именно във връзка с емиграцията през Средиземно море, но мисля, че спешното вече днес не е Средиземно море, а Балканите, Изтока и днес имаме нужда да изработим една глобална, реалистична политика, която да може да са разпростира върху всички тези теми, тоест - разпределянето на бежанците върху цялата европейска територия", заяви депутатът. Според нея вече са гласувани доста резолюции и трябва да се направи всичко, за да убедят съвета колкото се може по-бързо да реши, което са решили те.

Преди няколко дни британският премиер Камерън призова да се вземе решение да се приемат бежанци директно от лагери в Близкия Изток, а не тези, които са пристигнали в Европа. Тимъти Къркхол обясни, че Британия държи на това, защото имат много опит с това. Той припомни, че е бил министър, който е отговарял в програмата на ООН за босненците, които са били бежанци през 90-те години, и има опит с тази програма. Заделили са доста средства за подпомагане на лагерите за разселени и доста са направили. Според депутатът Дейвид Камерън е прав. "Имаме хора тук в Европа, но ние не се справяме с причините, а те са нестабилност и трудности на страните на произход на тези хора и там трябва да насочим вниманието си. Два са аспектите. От една страна имаме хора, които са чисти бежанци, които отговарят на критериите и са вече в Европа, трябва да бъдат обработени и да се установи на каква база са тук при нас", каза Къркхол.

Мария Габриел смята, че за момента еднозначен отговор няма за това кои от бежанците наистина идват с отчаяние и кои с лоши намерения и точно това е голямото предизвикателство пред Европейския съюз. Тя заяви, че със сигурност трябва да имаме едно наум. Когато става въпрос за бежанци нашето поведение трябва да е единствено хуманно и с чувство на солидарност, от друга страна обаче много бързо взимане на решения с цел идентификация на останалите категории е голямото предизвикателство и на ниво Европейски съюз, каза тя. "По-бързо вземане на решения и ясна идентификация на механизми, включително и на инструменти, с които вече разполагаме", за това призова депутатът. Спрямо тази идентификация политиката на ЕС трябва да бъде много ясна - солидарност за бежанците и строги санкции за трафикантите и за икономическите мигранти, обясни тя.

Илияна Йотова каза, че има усещането, че нещата се променят с наистина много скорост, всяка информация и всеки коментар е безкрайно остарял. "И в този час, и в този ден Европа се намира в една изключително сложна ситуация и бих казала дори граничи с една извънредна ситуация", добави тя. Докато Европейския съвет е заседавал и всяка една държава е излагала своите "за" и "против" квотите, една след друга започнаха да се затварят граници в ЕС, посочи тя. "Ефектът на доминото тръгна от Германия, вече говорим за Словакия, за Унгария, сторят се стени, пробиват се", каза тя. Йотова припомни, че става въпрос за майки, деца, хора, които наистина бягат от конфликти. По нейно мнение цели 6 месеца не са стигнали на Европейския съвет, за да разрешат въпроса за това преразпределение. Тя посочи, че има и обективни грешки - не е станало ясно как ще се извършва преместването, как ще се отсяват бежанците от икономическите мигранти, всичко това е донесло допълнителни съмнения и изплаши много от европейските граждани.

Светослав Малинов беше категоричен, че най-добре за България е да има квотен принцип. "Позицията на българското правителство отчита това и е много важно да се отбележи, че ние още преди години - 2013-та, без още да има каквато и да е идея за обща европейска политика и квоти, българското правителство мислеше как да направи така, че да защити българската държава от бъдещите потоци", припомни той и добави, че още от тога сме мислили, че е добре да има някакъв вид квоти, гаранция, че част от бежанците, които преминават българската граница ще бъдат разселвани. За него най-важното е България да застане зад тази идея и да я защитава максимално убедително. Той каза, че всички въпроси остават отворени, но ние трябва да преследваме нашия интерес. "Всички държави на първа линия на тези бежански потоци, особено България по сухопътната граница с Турция, трябва да защитава този принцип", заяви той.

Ангел Джамбазки не смята, че е по-далновидно да приемем квотния принцип. Той твърди, че българският национален интерес е да не приемаме квоти по много причини, например, защото не знаем квота от какво. Той припомни, че преди шест месеца е говорено за 40 000 човека, а днес - за 120 000 човека. "Сгрешеното на целия този разговор е, че той засяга последиците, а не - причините. Докато Европа, Европейският съюз се прави, че не разбира причините за движението на хора от Северна Африка и Близкия Изток към европейския континент, няма да реши този въпрос", смята той. Според него е ясни кои хора са бежанци и кои са нелегални емигранти. Той се съгласи, че на бежанците в определени размери и в определена посока трябва да се помага, но депутатът твърди, че нямаме задължение и отговорност да носим тежестта на чужди войни и на чужди конфликти.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ1!