Конвенцията на раздора. Европейски препоръки и български реалности

Предаване: Още от деня, 18.01.2019

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Ангел Джамбазки: Това показва едно огромно разделение. Гласовете "против" идват от държави, които са с повече от 100 милиона население. България, Полша, Румъния до голяма степен, Унгария до голяма степен - събират се повече от 100 милиона, ако ги сметнете. И тук тези гласове "против" не са против насилието и дискриминацията над жените, категорично не. Трябва да разделим тези неща. Голямото лицемерие е, че под легитимна цел се вкарват неща, които са неприемливи за една част от държавите и от хората вътре. Давам ви пример, република Турция е една от първите ратифицирала този документ. Там насилието над жени има катастрофални размери. Това показва, че самото ратифициране на един международен документ не носи никаква полза в една и в другата посока.

Иво Инджов: Този аргумент, който каза господин Джамбазки, преведен на български би означавало да не приемаме нови закони, защото сегашните закони в България, до голяма степен не действат. Или ние имаме една народопсихология, според която законът е врата в полето. Разбира се, тази незадължаваща резолюция на Европейският парламент надали може да задължи България. Както има решение на Конституционния съд против Истанбулската конвенция, но пък е добър повод да дискутираме отново, и този дебат аз съм сигурен, че ще продължи, как с помощта на дезинформацията и фалшиви новини беше торпедирана Истанбулската конвенция. В историята има отменяни лоши закони, които са преосмисляни след 20-30 години.Аз допускам, че Конституционният съд е работил под политически натиск.

Вижте целия разговор във видеото!