Гена Димитрова. Животът – едно излизане на балкона

Филм на Тома Томов.

Преди 18 години екипът на журналиста Тома Томов гостува в Генуа на голямата българска оперна певица Гена Димитрова. Там тя пее в "Тоска" и няколко дни разказва пред камерата за своята драматична житейска и творческа съдба. Тези разговори са основата на филма, създаден да отбележи 70-годишнината от рождението й.

Документален филм.

България, 2012г., 50 мин.

Автор Тома Томов

Оператор Жезко Давидов

"ЖИВОТЪТ е една светкавица, една светкавица в тъмното. Животът, както казват италианците, е едно показване от балкона... Имат много хубави поговорки. Аз например винаги си я повтарям тая: "Когато Господ ти затваря една врата, Той ти отваря порта, но трябва да почакаш..."

"ЗЕМЯТА се смалява в моя живот... като малко кълбо. Вземаш самолета, пътуваш 26 часа, от Австралия до Рим, да кажем, и го гледаш кълбото като на екран. Или пътуваш от Япония през Сибир. Или над Китай. Или отиваш към Канада, към Ванкувър, и виждаш тия гребени, тия планини страхотни. И си даваш сметка, че си сам сред пет милиарда такива като тебе и че не можеш да живееш за себе си само: заради най-близкия, заради някого живееш, заради хората, които обичаш."

"МОТИВАЦИЯТА ми в живота... Всеки трябва да има някакви правила и аз от години живея по тези правила. Там, където има омраза - да нося обич. Там, където има обида - да нося прошка. Там, където има несъгласие - да внасям разбиране; където има съмнение - да внасям вяра; където има грешка - да докажа истината. Където има безнадеждност - да нося надежда; където има тъга - радост; където е тъмно - да открехвам светлината.

Винаги  търся начин да утешавам, вместо да бъда утешавана. Да разбирам, вместо да бъда разбирана... Да обичам, вместо да бъда обичана. Това е една моя молитва на свети Франциск... Аз много рядко съм търсила и в мъката си да бъда утешавана. Слава Богу, че Господ ми е дал достатъчно сила."

"И остава ОПЕРАТА... една територия, която владееш. Знаеш ли, нация, която не протежира талантите си, е престъпница. Защото, не знам даваш ли си сметка, но като си тук, ти завладяваш за България територията на тази държава, макар и за два часа. Владееш я не само за себе си, повтарям, а за чест на твоята нация. Ти си параход под знамето на България. Ами, ако ще да си с не знам какъв паспорт, не знам кой гражданин, ти си българин.

"С тая кръв и ти си гордост на тая нация. НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ. И няма от какво да се срамуваме. Ние само чест сме дали на България. Един живот е много малък и аз мисля, че главното, за което съм дошла на този свят, съм го свършила. Живяла съм честно и направих нещо от тоя глас. Може би,  можех да направя повече, но не е зависело от мен. Много повече можех да направя. Но това, което зависеше от мен, го свърших."

"С Гена Димитрова България загуби национално богатство" - пишат световните агенции.   

*Материал на Тома Томов от разговор с Гена Димитрова в Ню Йорк, 1993г. за In memoriam:

"Гена - този невероятен порив на доброто"/в.Стандарт,13.06.2005/: