Геният Айнщайн

10-сериен телевизионен филм

Биографична драма

По идея на Кенет Билър и Ноа Пинк и биографичната книга на Уолтър Исаксън

Режисьори: Рон Хауърд, Минки Спиро, Кевин Хукс, Джеймс Хос, Кен Билър

В ролите: Джефри Ръш, Джони Флин, Емили Уотсън, Саманта Коули и др.

"Гений" е първата игрална продукция на канала "National Geographic". Първият сезон е посветен на Алберт Айнщайн с участието на Джони Флин - като младия и Джефри Ръш - като стария учен. Премиерата е на 25 април 2017. Една година по-късно, на 24 април 2018 започва Вторият филм - "Геният Пикасо", с Антонио Бандерас в главната роля.

"Мирният" атом?

"Аз често мисля в ноти", казвал Айнщайн. Но къде са границите на човешкия разум? По теорията му "Геният" е "изчислен" в селекцията. Въпросът е щеше ли Айнщайн да композира, ако не беше се появил Моцарт...

Сериалът на NatGeo за Айнщайн събира научните и интимните опити на "Гения" в епос с усмивка, намигване, малко страх и тъга. Сюжетът се движи напред и назад във времето по биографията на Уолтър Исаксън - "Айнщайн- неговият Живот и Вселена", която по думите на автора представя непоказвани факти и писма от живота му, но "исторически много акуратни" според изпълнителния продуцент Кен Билър: "Филмът проследява всичко - от мисълта зад великите му научни открития до неговата безсърдечност в интимните отношения".

Относително известното и неизвестното за Алберт Айнщайн

Роден е на 14 март 1879 в Улм, Гутенберг, Германската империя. Починал на 17/или 18 април?/ 1955 в Принстън, Ню Джърси, САЩ. Евреин с католическо образование от Мюнхен. Баща му има електрическа компания. Отличен по математика и физика, 12-годишен предлага собствено решение на Питагоровата теорема, на 13 години чете и разбира "Критика на чистия разум" на Кант, 14-годишен решава диференциали и интеграли. Убеден е, че Природата има математическа структура.

Недостатъците на класическата статична механика на Нютон го водят в електромагнитното поле, гравитацията и относителността на материята в модерната физика, известна като квантова теория. Създава Теорията на относителността и Формулата за запазване на енергията. През 1917 предлага Теорията за относителността като модел на Вселената. Печели Нобелова награда през 1921 за дейността си в теоретичната физика и фотоелектричния ефект. Създател е на повече от 300 научни труда и над 150 други...Оригиналните му идеи и научни постижения превръщат името му в синоним на Гений.

Началото и семейството - Проваля се на приемния изпит по литература и езици, но постига изключителни резултати по математика и физика, за да бъде приет и да завърши едва 17-годишен, с Академична диплома, Федералния политехнически университет в Цюрих, където скоро е признат за "доктор на науките". Там се запознава със сръбкинята Милева Марич , която става негова съпруга. Женят се през януари 1903. Подозира се, че са загубили едно дете - дъщеря, преди да се родят двамата им синове - Ханс Алберт през 1904 и Едуард през 1910. През 1914 семейството се премества в Берлин, но Милева се връща обратно в Цюрих няколко месеца по-късно, след като разбира, че Айнщайн има връзка с нейната братовчедка Елза.

Първата госпожа Айнщайн до смъртта си се грижи за сина им Ханс, който от 20-годишен развива шизофрения и често е диспансеризиран. След смъртта на майка си, той завинаги остава в това състояние. Съвременни проучвания посочват огромното авторство на Милева в трудовете на Айнщайн - "Аннус Мирабилис" /1905 - Чудодейната година/ - за фотоелектричния ефект, Брауновото движение, Теорията за относителността и Уравнението за масата и енергията/основа за първите ядрени опити/, които променят възгледите за пространството, времето и същността.

През 1919 "Геният" се жени за Елза Льовентал , но тя има сърдечни и бъбречни проблеми и умира две години след преместването им в САЩ, през 1935. През цялото време Айнщайн си кореспондира с "първата си жена" от университета в Цюрих - Мари Уинтелър , неговата "пропусната любов в пропиления живот".

Свят, политика, религия - Преди установяването си в САЩ, Айнщайн пътува из Азия - Сингапур, Цейлон, Япония, Палестина. 10 години /1922-32/ е член на Международния комитет за интелектуално сътрудничество в Обществото на народите /дн. ООН/ в Женева. Гражданин е на Германия, Швейцария, Австро-Унгария, Прусия, САЩ.

Професор в Берлинската академия на науките, напуска Германия през 1933, с идването на Хитлер на власт, и заминава за САЩ, където приема американско гражданство през 1940. В навечерието на Втората световна война предупреждава президента Рузвелт за създаването на "изключително мощни бомби от нов тип" - бъдещото ядрено оръжие, и генерално се обявява против употребата му. Препоръчва необходимото проучване, от което се ражда "Проектът Манхатън". През войната подкрепя Съюзническите сили.

Хуманист, активист за човешки права, обявен за комунист, следен от Едгар Хувър, ционист.

Основател на Еврейския университет в Йерусалим, също на Института по селско стопанство, последствие по химия и микробиология - за борба с маларията и други "епидемии", заедно с председателя на Световната ционистка организация и първи президент на Израел - химика Хаим Уайзман. Премиерът Давид Бен Гурион дори предлага Айнщайн за поста Почетен президент на Израел, което посланикът във Вашингтон Аба Ебан обяснява като "израз на дълбокото уважение на еврейския народ към всеки от неговите синове". "Геният" отказва - "дълбоко развълнуван, разстроен и смутен".

Политически критикува капитализма, защитава социализма, пише есе "Защо социализъм?". Настоятел е за "Етическа култура" - отражение на неговите идеали и ценности за глобално демократично управление с убеждението, че "без ет/н/ическа култура няма спасение за човечеството" . Първото "Етично общество" е сформирано в Ню Йорк.

Досието му във ФБР е открито през 1932 и до смъртта му наброява 1427 страници.

Атеист, Айнщайн се самоопределя като агностик или по-точно "невярващ в религиите", поддръжник на пантеизма и Барух Спиноза. Запитан дали вярва в живота след смъртта, отговаря: "Не. И един живот ми е достатъчен".

Музиката: "Ако не бях станал физик, вероятно щях да бъда музикант. Аз често мисля в ноти. Изживявам мечтите си в музика. Поемам радостта и виждам живота си в музика" . Айнщайн започва да свири по настояване на майка си - добра пианстика, която иска той да свири на цигулка. Започва от 5-годишен, на 13 свири сонати на Моцарт и се влюбва в музиката на другия гений, но не се упражнява системно, защото "любовта е по-добър учител от дисциплината". Камерната музика го съпътства в Цюрих, Берн и Берлин, където свири заедно с друг учен - Макс Планк и неговия син.

Краят - На 17 април 1955 получава вътрешен кръвоизлив от спукване на аортата, отказва операция, защото: "Искам да си отида, когато поискам. Безвкусно е да удължаваш живота си изкуствено. Приключих с моя дял, време е да си вървя. И ще го направя елегантно". 76-годишен Алберт Айнщайн умира в болницата в Принстън - без семейно разрешение патологът отделя мозъка му за консервация, с надеждата неврохирургията на бъдещето да открие кое е онова, което го прави Гений".

*Златна Романова

Геният Пикасо

Гений - National Geographic