През седмицата в Германия бяха представени бъдещите правителствени мерки за борба срещу тероризма. Дискусия по въпроса върви на пълни обороти не само в Германия, но и в целия ЕС. По темата разговаряхме с колегата Александър Андреев от "Доче Веле".
Въпрос: Във връзка с берлинския атентат вчера германският министър на правосъдието Хайко Маас призна, че органите по сигурността в страната са допуснали грешки и обеща през следващите дни да огласи доклад за тези пропуски. Дали новите мерки, които планира правителството, наистина ще спомогнат за предотвратяване на атентати като този в Берлин?
Андреев: Нека да го кажа ясно веднага - Германия ще се справи с терора, а най-добре ще бъде и целият ЕС да се обедини срещу тази опасност. Още повече, че опасността изобщо не е грандиозна. Всъщност, тя е повече в главите на хората и по-малко по европейските улици и площади. То тъкмо това е и целта на терористите, които сами по себе си са едни нещастни, объркани, истерични и много зле организирани хора. Самите те осъзнават, че не могат да нанесат кой знае какви реални вреди и точно поради това не им остава друг избор освен да загнездват страх в главите на хората. С други думи ако мога да цитирам Уелингтън: "Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх." Разбира се, ужасно е когато заслепени терористи избиват невинни и нищо неподозиращи хора, но ние живеем, заобиколени от какви ли не опасности като започнем от автомобилите и стигнем до баналната вана в банята. Така че, пълна сигурност няма.
Въпрос: Независимо от всичко това Германия се готви за сериозни мерки срещу тероризма. Какви ще бъдат те?
Андреев: През тази седмица министрите на вътрешните работи и на правосъдието, Томас де Мезиер и Хайко Маас, представиха каталог от мерки, които германското правителство бързо ще започне да въвежда. В страната са идентифицирани около 5000 привърженици на радикалния ислям, а 548 от тях са непосредствено опасни, смятат службите. Според убеждението на министрите, властите би трябвало по-лесно да вкарват в предварителния арест и да екстрадират тези непосредствено опасни ислямисти. Предвижда се още облекчена процедура за контролирането им чрез електронни гривни на крака. Но тези две мерки са спорни, защото, първо, не е ясно как точно се дефинира „непосредствената опасност”, и второ – според досегашните закони, на екстрадиране не подлежат германски граждани или чужденци с трайно право на пребиваване (пък сред 548-те има и такива). А електронна гривна може да се слага единствено на вече осъдени престъпници с излежани присъди. Обсъждат се и други мерки, свързани повече с нелегалните имигранти и само косвено с опасността от терор. Например – чрез заплахата да им се орежат помощите за развитие, страни като Тунис и Алжир да бъдат притиснати да приемат обратно свои граждани, извършили престъпления в Германия. Дискусията около тези предложения е наистина разгорещена. Критиците казват, че правовата държава и либералната демокрация рискуват едва ли не да се самоубият, въвеждайки драконовски мерки. Но също толкова убедителен е и аргументът, че ако искаме германците и занапред да бъдат солидарни с бежанците и с хората, които наистина имат право на политическо убежище, то трябва да се действа наистина безкомпромисно срещу онези, които с престъпни цели злоупотребяват с хуманното законодателство.
Въпрос: Атентаторът от Берлин Анис Амри беше точно такъв случай. Да не говорим, че се е движил спокойно из цяла Европа. Как занапред може да се предотвратяват подобни големи пробойни в системата за сигурност?
Андреев: Чуват се призиви се върне контролът по вътрешните граници в ЕС, което според мен е нелепо. Нужно е най-вече да се подсигурят външните граници, казва и лидерът на фракцията на ЕНП в Европарламента, германецът Манфред Вебер. Много смислено звучи и идеята на влиятелния специалист по външната политика и сигурността Волфганг Ишингер, председател на най-важния световен форум по тези въпроси – Мюнхенската конференция по сигурността. Ишингер смята, че ЕС трябва да си изгради собствена структура за борба срещу терора и престъпността – нещо като европейско ФБР. И да организира своя собствена полиция, която има правомощия отвъд съответните национални граници. Всичко това струва пари, много пари, спор няма. Ако се върнем към Германия – тези пари ги има, защото икономиката е в подем и въпреки огромните разходи покрай бежанците, държавната хазна приключи миналата година с бюджетен излишък. В рамките на ЕС пари също ще се намерят, трябва обаче истинска политическа воля за задружни мерки. Трябва още да бъдат убедени и стотиците милиони европейски избиратели, че срещу тероризма не помагат национални рецепти. Част от тези избиратели непрекъснато ругаят ЕС, а в същото време ги е страх от атентати. Точно тази шизофрения трябва да преодолеят политиците. И да убедят хората, че парите от данъците им, вложени за укрепване на сигурността, са добра инвестиция за цяла Европа.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News