Граници между скандала и изкуството – дебат в „Денят започва с култура”

Изложбата на художника Калоян Илиев – Кокимото "Еротична нотка в колелата на християнската машина" бе свалена от програмата на Градската художествена галерия във Варна, по настояване на варненския и великопреславски митрополит Йоан. Тя трябваше да бъде открита още на 5 април, но датата съвпадна с  отбелязването на девет месеца от смъртта на бившия варненски владика Кирил.

След това с две решения - на председателския съвет на Общинския съвет във Варна и т.нар. Обществен съвет по култура към кмета на града, които бяха провокирани от писмено искане на митрополит Йоан изложбата бе на практика забранена.

Според автора свалянето на изложбата е цензура. Той обяви, че ще си търси гражданските права, а и правата си на артист според договора, който е сключил с галерията във Варна.

В студиото на „Денят започва с култура” се състоя дебат с изкуствоведите Яра Бубнова и Филип Зидаров, Румен Серафимов, уредник на Градската галерия във Варна, журналистът Горан Благоев и проф. Александър Кьосев.

Яра Бубнова се съгласи с автора, че свалената изложба е цензура. Аз не видях нещо особено дразнещо и страшно в работата на Кокимото, която той планираше да покаже в изложбата.

На това Горан Благоев репликира, че се учудва, че няма нищо дразнещо и страшно. Тук показваме покойни архиереи и свещеници на Българската православна църква. Има един много смутителен колаж на покойния Варненски митрополит Симеон, който е такъв колос, че и ние шестимата да се съберем като интелектуален потенциал няма да го стигнем, обясни той.

Пряко от Варна нашият репортер Мартин Николов потърси мнението на автора. От Обществения съвет по култура към община Варна отказаха да застанат пред камерата ни, защото вече са излезли със становище.

„Изложбата е насочена към проблемите в църквата и техните решения. Ако бях използвал други снимки, нямаше да има никаква полза от това”, каза Кокимото.

Румен Серафимов подчерта, че е поканил Кокимото да участва с изложбата в Градската художествена галерия, защото канят хора, които имат определен професионален статус. „В случая аз се смущавам от друго – че тук не става въпрос вече за изкуство, а по-скоро за развихрянето на скандала”, каза той.

България успя да се подреди в един ред от подобни случаи, който започва със “Сатанински строфи” на Салман Рушди, минава през карикатурите на Мохамед в Дания, и стига до Пуси райът в Русия, каза проф. Александър Кьосев. Ние сме свидетели на нарушаване на базови либерални свободи – свободата на словото, свободата на изразяването, подчерта той.

Лично за мен това не е изкуство, но този човек има право да си изрази своята гледна точка, допълни Благоев.

Много по-често около нас се срещат случаи като този – артисти с по-скромни възможности да разчитат първо на скандала, обясни Филип Зидаров. Не ми се струва, че това произведение и този художник заслужават толкова голямо внимание.