Хората - потенциалът на българския Северозапад

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Уникална храна, уникален език, уникални хора. Наред с това - богата история, красиви местности и много магия.

Всичко това се намира на едно и също място. До него често трудно се стига заради лошите пътища, но веднъж види ли се - не може да се забрави. Добре дошли в българския Северозапад! За всичко това в "Денят започва" разказват Ради Стоянов и Ренета Иванова.

Северозападът е непознат за чужденците и за да се превърне в предпочитана дестинация, трябва да се рекламира, обобщиха наскоро от Министерството на туризма. "Но с реклама или без, Северозападът живее по свой начин и със собствен език. Дори и за човеците от отделните области има различни думи", твърдят местните.

"У Враца е музовир, у Монтана е търкач, у Видин не знам какъв е, ама пак е някакъв такъв сътвер", изрежда Ели Лозанова от Сдружение "Български Северозапад".

Тя е сред хората, за които северозападният човек е най-голямата ценност на този регион. Разбрала го е достатъчно отдавна и достатъчно добре.

"Северозападният човек много обича да се шегува и се шегува главно със себе си. Той има един малко по-особен хумор", казва тя.

"Много трудно е да се опише този човек, който оцелява в тези условия, в най-бедния край на цяла Европа! Има ни, защото имаме живец за живот. Имаме желание да запазим традициите и го правим, най-вече с много любов", добавя Сийска Каменова.

Ели, Сийка и приятелите им са обединени в сдружението "Български Северозапад". Вярват на теорията, че един град е жив, когато са живи хората му.

"Монтана е един изключително жив град. Първо, при нас нещата много се случват. Много неща се случват и ни се получават, защото ние си ги правим сами. Те не винаги ни се получават нещата по простата причина, че всички процеси в обществото по принцип текат бавничко. Ние досега бяхме много добре успивани и люлени в едни люлки, че някой нещо ще ни даде, някой нещо ще се погрижи за нас. Минаха едни 45 години, в които ни даваха апартаменти, учеха ни децата, строяха ни. Сега 25 години пак някой нещо ни дава, има социални помощи, има това, има онова и народът по-бавничко някак си осъзнава, че ако сам не си направи нещата просто няма кой да ги направи", коментира Ели.

На големи празници като денят на Монтана - Свети Дух, Ели и приятелите й готвят курбан и местни ястия. Всички са виртуози в кухнята, особено ако е на открито.

"Ето например сега джанките са на мода. Това е лютика с джанки. Има една приказка: "Тия ме хвърлиха на джанката за дуди". И аз мисля, че бъдещето е на Северозапада и както виждате, все повече и повече хората ни се кефят. Например като отида някъде, хората казват: "Баке, туй, което ни го говориш, много ни харесва – и туй, което не разбираме." И започват да учат и врачански какво значи. Нашата философия е много интересна. То е и като начин на оцеляване, на мислене. И има една тенденция млади хора да се завръщат във Враца, за Монтана чувам, което е много добре - хора, които си имат работа в София, университетски преподавател, други - успешна кариера в Англия.Ще ни бъде бе! Ще пребъдем, защото сме по-корави", убеден е Цветан Дочев - дедо Скръц.

А иначе на един скорошен пореден форум за потенциала и развитието на Северозапада се разбра, че инвестициите по тия места са крайно малко. И посъветваха хората да акцентират не върху проблемите, а върху решенията – нещо, което те така или иначе винаги са правели. И може би и затова ще ги има.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад