Хората с увреждания без достъп до влака

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Едночасово премеждие се оказа качването на влак за двама души в инвалидни колички снощи. Заради ремонтите хората в неравностойно положение останаха от външната страна на вратата на гарата. Не успяха да се справят без помощ от близък приятел. Причината - още на входа на Централна гара рампа няма и асансьорите не работят, та се наложи да ги свалят по стълбите. Все пак успяха да заминат за рехабилитация в Бургас.

Последно повикване пътниците за Бургас да се качат на влака от 12-ти перон. Не е сигурно дали Нели и съпругът й Пламен ще стигнат навреме. Добре дошли на Централна гара! Препятствие първо- тротоарът е на 35 сантиметра височина.

Пречки, спънки, стъпала – пред това се изправят хората в инвалидни колички, дори когато са тръгнали на рехабилитация. Държавата им дава по 5 дни в годината за процедури на морето, но липсата на рампи и асансьори ги спира.

Нели Събева: Няма нито един асансьор, който да работи, да слезем долу.

Аделина Велкова: Този проблем е от три години – има три асансьора на Централна гара – винаги един и същи отговор получаваме – асансьорът не работи. И хората на инвалидни колички ги свалят по стълбите като чувал с картофи.

Нели Събева: Което е доста притеснително, но няма друг вариант.

И така… срам не срам – пак на приятели разчитат, за да ги качват и свалят по стълбите. 30 стъпала – това е второто препятствие, а локомотивът вече подгрява.

Минаваме през цялата гара. Вече бързаме. Хората поглеждат и после свеждат глава. Най-сетне работещ асансьор и вече сме на перона. Отпред има вагон за Нели и Пламен. Заявили са го преди седмица, когато звъннали, за да запазят места за пътуване. Но влакът спрял по-напред, та чакаме – да го върнат, защото няма как да се качат. Изпращаме и помощника да си ходи, показал за пореден път що е това приятелството.

Нели Събева: Много благодаря, да си жив и здрав.

С мобил лифта Нели и Пламен най-накрая ще стигнат до купето.

Ремонтът на гарата ще приключи чак в края на годината. До тогава ли чак Нели и Пламен да не се връщат? Поне се качиха на влака… до товарното купе, където сън не ги лови.

Пламен: На гарите се спира, качват се колети, пратки, тем подобни неща. Чакаме да разтоварят колетните пратки и след туй нас.

Нели Събева: Така ще прекараме нощта. Ще пътуваме 8 часа.

А за връщане пак някой трябва да им помогне.