Хроника на чувствата

Драма

Режисьор: Любомир Шарланджиев
Оператор: Емил Вагенщайн

В ролите: Милка Туйкова, Йосиф Сърчаджиев, Джоко Росич, Григор Вачков, Любомир Киселички, Жоржета Чакърова, Васил Попилиев, Милка Туйкова, Янка Влахова

СЮЖЕТ

България през 60-те години на ХХ век. В бригадата на Петко Радоев, която е една от първенците в строителството, работи и младата арматуристка Марето. Красива и свободомислеща, тя привлича погледите на мъжете.

Комсомолският секретар Иван Мантов е получил характеристиката ѝ от предишния обект и разбира, че Марето е била отлична в работата си, но е имала отношения с мъж, който е поругал нейната чест и я е изоставил. Според Иван този факт поставя петно върху името на жената и не му дава гласност...Сега Марето е в интимни отношения с Петко, но старателно прикрива връзката си, защото се страхува да не бъде изоставена...

*Темата за достойнството на жената и изкривената вина в обществото е представена с "неудобство" и цензура в българските филми:

"Понеделник сутрин"

"Почти ревизия"

"Една жена на 33"

_________________________________

ФИЛМЪТ в пресата през социализма

"На огромната строителна площадка на нов завод се преплитат съдбите на няколко герои. Комсомолският секретар Мантов е достоен мъж, посветен на работата и хората си, което все повече затормозява и без това тежката обстановка в дома му. Красавицата Марето е преследвана от тайна в миналото си, която хвърля сянка върху любовта й с бригадира Петко. Непреходни човешки ценности – достойнство, лоялност, любов и дълг - са поставени на изпитание на фона на мащабния социалистически строеж. В повечето случаи това са малки жанрови картини от строителния живот, които в съвкупността си създават у нас чувството за живото течение на всекидневието на героите. Някои от тези картини са силни с драматизма си, други са почти хумористични, трети са поразително битово достоверни...Филмът "Хроника на чувствата" не оставя равнодушни зрителите. Както всяка драма в живота предизвиква спорове „за” и „против” правото на едните или другите участници в нея, така и историята за „трудната любов” на Петьо и Марето предизвиква спорове. Това е белег за жизнеността на филма, белег за неговата съвременност". Яко Молхов (в. "Земеделско знаме" бр.11,1962)

НАГРАДИ

Награда за женска роля на Жоржета Чакърова от Фестивала във Варна (1962)
Награда на ЦК на Профсъюза на работниците по изкуствата на актрисата Янка Влахова (1962)