Игра на пропаганда

Сценарист и режисьор: Алваро Лонгория

Испанският продуцент и режисьор Алваро Лонгория представя Северна Корея от всички възможни страни.

"Ние винаги сме на ръба на ядрена война" и това е най-добрият статус за пропаганда на всички "заинтересовани" страни.

Политическият анализатор е сигурен: "Това не е шега от страна с 20 ядрени глави".

Мислите ли, че ако нямахме ядрено оръжие щяхме да бъдем нападнати. Най-вероятно - да!" е отговорът на млада корейка. Коментарите на обществото са: "При Ким Чен Ун нашата икономика се развива стъпка по стъпка. Не плащаме данъци, не плащаме за жилище, не се интересуваме от западното влияние и как се възприети корейците отвън, от останалия свят. Западната пропаганда за нашия свят е неприемлива.`

Роден в Сантандер, Алваро Лонгория е сценарист, режисьор и най-вече продуцент от Морена Филмс. Продуцира игралнитe филми /"Стая в Рим"(2010), "Че"(2008)/, "Монахът" (2011). В документалистиката работи с Оливър Стоун - "В търсене на Фидел"(2004), "Комендантът"(2002), поредицата "Америка под повърхността"(2003) за социалните проблеми на американците "от другата страна", "Синове на облаците" /2012/ за колонизацията на Западна Сахара и "Надежда" /Есперанца/ с експедицията на Грийнпийс за спасяване на Арктика /2016/

Северна Корея е една от най-милитаризираните граници на света и има защо, ако познавате политическата география. Липсата на информация е перфектното условие за пропаганда. Филмът на Алваро Лонгория се опитва обективно да проследи ходовете за манипулация отвън и отвътре. Екипът получава достъп с придружител Алехандро Као де Бенос - испанец, приел корейско гражданство и правителствена служба в КНДР. Местни жители говорят пред камерата за действителността. Другата страна е отразена в интервюта със южнокорейци, защитници на човешки права, дипломати, експерти по информация. Сред тях е и водещият Раджив Нараям - източноазиатски изследовател, посланик на Амнести Интернешънъл и лектор в Южнокорейския институт за политически наука "Асан".

Реалността

"Корея е затворена държава, Крепост, но обединена. Трудно е да се обясни как. Ако хората дойдат и видят, може би ще разберат. Но това е трудно", защото достъпът е почти невъзможен. Така кръгът се затваря. Какво означава това - страх, защита или без/опасност. Както в трилърите, тайнствеността предизвиква любопитството, любопитството е опасно и често води до страх, а страхът има две страни - настъпление и бягство. Между двете действия тече и пропагандата - срещу и за "Северна Корея".

Пропагандата

Пропагандата с филми за Корея започва с нов заряд от 2001г. Всеки от тях се рекламира като "Рядък поглед към живота в Северна Корея" - това е поканата за вход в херметичното пространство и представя страната според нуждите в информационната война. Филмите са "Децата на затворената държава" 2001, "Състояние на съзнанието" 2004, "Червената крепост"" 2009, "Игра на пропаганда" 2015, "В лъчите на слънцето" 2016, произведени в Европа и САЩ. Разпространението им се засилва през 2016-17г. през всички възможни платформи за видеосъдържание. Причината: Северна Корея вече е силен враг.

Силата! Затворените страни сами се отварят, когато са готови да посрещнат ударите на пропагандата, която очакват, защото вече са създали зависимост на останалите, с която да противостоят. Примерите са Иран и Китай. Корея е следващата. Херметичността не е липса на свобода, а защита от мръсната игра на дезинформация, която перверзно се развива "на квадрат", така че вече врагът сам произвежда "корейски" филм срещу себе си, за да поддържа огъня.

Обективно! Не може да има оценка на действителността от лица в политически интститути, защото те сами по себе си са част от територията за пропаганда. Само животът е този, който дава доказателства за състоянието на хората навсякъде по света, но почти няма свободни автори и медии, за да го представят такъв, какъвто е. Все пак испанският филм максимално използва средствата за обективност. Впечатлението остава свободно за всеки зрител.

Златна Романова

Номинация "Гоя" за най-добър документален филм от Националните филмови награди на Испания /2016/;

Награда за най-добър документален филм от Испанското сдружение на киносценаристите /2016/;

Номинация за най-добър документален филм от Филмовия фестивал в Аделаида /2015/;

Номинация за най-добър документален филм от Филмовия фестивал в Стокхолм /2015/;