Иконостасът

Образите на вярата са като тези в душата

Държава: България
Година: 1968
Времетраене: 95 минути
Иконостасът
За продукцията

Драма

По мотиви от романа “Железният светилник” на Димитър Талев

Сценарий: Тодор Динов, Христо Христов
Режисьори: Тодор Динов, Христо ХристовО
ператор: Атанас Тасев
Музика: Милчо Левиев

В ролите: Емилия Радева, Димитър Ташев, Виолета Гиндева, Николай Узунов, Ани Спасова, Борис Арабов, Димитър Панов, Наум Шопов, Стефан Пейчев, Кунка Баева, Марин Тошев, Милена Атанасова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев и др.

Изкуството на самотен резбар, в изграждането на нов Иконостас, отново разделя вярващите...

Средата на ХIХ век, град Преспа. В малкото градче пристига резбарят Рафе Клинче, който се уговаря с първенците да направи Иконостаса в новата църква. Настаняват го в дома на Глаушеви. Дъщеря им Катерина се влюбва в художника. Двамата се срещат тайно, а когато майка й Султана го прогонва, срещите им продължават в църквата. Иконостасът напредва бавно. Братът на Катерина - Лазар, настоява художникът да побърза, защото първенците недоволстват. Рафе го изненадва с вест, че иска да се ожени за Катерина, тя е бременна.

Султана заставя дъщеря си да пометне. Билката, която ѝ дава, убива не само плода, но и самата нея. Рафе е отчаян. В градчето назрява недоволство срещу духовното потисничество на гръцките владици. Резбарят се присъединява към бунта на младите. Конфликтът настъпва, когато български свещеник изпълнява литургията на Великден, а гръцкият е изгонен от храма. Арестувани са попът, Лазар и Рафе.

След мъчения и унижения, те са освободени. Иконостастът е завършен и Клинче го показва на градските първенци. На него Рафе е изобразил сцени от народния бит. Реакциите са различни - младите го харесват, старите обвиняват майстора в ерес. Рафе Клинче напуска града - самотен и неразбран, и отново тръгва на път – сам със своето изкуство и мъка.

"Съвместният игрален дебют на двама вече утвърдени творци – Тодор Динов в анимацията и Христо Христов в театралната режисура – е силен и ярък. И двамата са свързани с изобразителното изкуство и това определя пластическата изразителност на филма. От литературната основа са изведени на преден план проблемите за творческата свобода на художника.

Пластът на национално-освободителните веяния присъства като естествен фон. Емилия Радева успява да представи цялата сложност и драматизъм на образа на майката. Добре е подбран непрофесионалният изпълнител за ролята на Рафе Клинче – художникът Димитър Ташев". /Александър Янакиев/

Наградата за режисура на Тодор Динов и Христо Христов, Наградата за женска роля на Виолета Гиндева и Наградата за актьорски дебют на Димитър Ташев от Фестивала на българския филм във Варна /1969/.

Наградата на младата критика от Филмовия фестивал в Локарно, Швейцария /1970/.