Има ли цензура в съвременното изкуство?

Предаване: Култура.БГ, 06.02.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Решението предизвика бурна реакция в социалните мрежи. В отговор на обвиненията Гануей твърди, че може би просто трябва да оспорим начина, по който възприемаме тези картини. За нас това е начало на процес, а не крайна точка и това, което правим не е цензуриране на изкуството.

Професор Лиз Претеджон, която се занимаваше с изложбата „Уотърхаус“ в Кралската академия в Лондон през 2009 г., коментира пред Би Би Си: „Това е картина, която хората обичат – и да се твърди, че като се премахне, по някакъв начин ще започне дебат, е нелепо."

Викторианците често били критикувани, защото се предполага, че лесно са се скандализирали от всякакво „неприличие“, но тук изглежда, че ние сме тези, които започваме да разсъждаваме като „моралистични викторианци“.

С гостите в студиото на "Денят започва с култура" Яра Бубнова, изкуствовед, Аделина Филева, изкуствовед, и Слав Анастасов, разговаряхме по темата не сме ли свидетели на абсурдна политическа коректност.

Според Яра Бубнова премахването на картината от Уотърхаус създава скандал, който има по-скоро рекламна цел и привлича посетители, тъй като интересът към викторианската живопис не е особено голям.

Аделина Филева посочи, че музеите често организират положителни или отрицателни акции, за да предизвикат внимание и повече публика в залите си. "Това са едни добри рекламни ходове." Тя обаче беше категорична, че не може в 21. век ние да решаваме какво е било добро преди 50, 100 или 1000 години. "И понеже то сега не устройва някого, ние да го променим. И то не само в изобразителното изкуство, но и в литературата, и в киното. Това че ние в 20. и 21. век имаме възможността да се разхождаме свободно във вековете назад, не означава, че може с кални обувки да навлизаме навсякъде."

По думите на Слав Анастасов в ерата на фейсбук, парадоксът е, че хората не гледат на него като на библиотека, а малко като на телевизор, т.е. като на готова информация със спуснати опорни точки за всичко, незнайно от кого. Тези информации се приемат от потребителите дословно, първосигнално и спираме да говорим за произведението на изкуството като за такова, а започваме да го коментираме с хаштагове отпред. "Всичко това отравя цялото възприятие за изкуство. И прекалено е намесено с политика и политкоректност, което не знам докъде ще му видим края."