Режисьорски размисли: Историческото събитие като на кино

Предаване: Култура.БГ, 22.09.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

За Станимир Трифонов смисълът на режисьорската работа с историческите факти е да ги тълкува.

Аз не съм професионален историк, но много обичам българската история. Тя не е пълна с бели петна, тя цялата е бяла като ескимоско ловно поле или като арабска пустиня - трябва само да боднеш със сонда и нефтът ще бликне. Трябва само да имаш правилната сонда, пошегува се режисьорът.

Той добави, че е насочил усилията си към това да предаде любовта и любопитството си към българската история и памет.

Според Костадин Бонев в киното един частен случай би могъл да бъде много по-важен за разкриване на общата картина, а историята без съвременния контекст няма никакъв смисъл.

Когато става дума за документалното кино, ние трябва да сме изключително дисциплинирани. В документалното кино е абсолютно недопустимо да се използват предполагаеми доводи. Там трябва да се борави само с точни факти и когато точният факт отсъства, тази тема не са засяга, категоричен беше Бонев.

Димитър Коцев – Шошо призна, че е скептичен към историята.

Историята е важна, но мисля, че киното борави с историите, които рисуват около историята. Самата история е нарисувана от някой някъде по някакви конкретни причини. По подобен начин хората, които създават историческо кино, създават собствените си истории, митове и легенди. Затова ми се струва, че трябва много внимателно да наблюдаваме автора, за да видим доколко историите, които разказва, имат връзка с историята и доколко са негово лично впечатление, коментира режисьорът.