Истории от западната ни съседка

Така изглеждал влакът "Чира" в миналото. Бил единствено превозно средство за мнозина. Свързвал закътани села и градове между Белград и Сараево. Проправял си път през внушителните пейзажи на Сърбия и Босна.

Здравка Райович, ръководител движение шарганска осмица, Сърбия: Возеше всички, за децата носеше най-голяма радост. Когато бях малка аз и други деца, често го чакахме по пътя му за ду му помахаме за късмет. В средата на 70-те години обаче, "Чира" отстъпи път на новите и бързи влакове. Хората приеха това много емоционално и се сбогуваха с него, като с близък човек, когото са изгубили и дълго не спираха да тъжат за него. Може би за това и по чудо той се върна на релсите.

Прочутият филм на Кустурица "Живота е чудо", дал шанс за нов живот на "Чира". Лентата разказва за семейство, живеещо в живописен рай, което мечтаело да превърне в туристически рай. Имало обаче едно необходимо условие - железницата да минава оттам. Унесен в очакване свирката на локомотива, главата на фамилията остава глух за приближаващата по-бързо от влак мълва, че идва гражданска война.

Снимките били по пътя на някогашната железница. За това и Кустурица отива при тогавашния президент на Сърбия Слободан Милошевич с искането да възстанови "Чира" и тя отново да даде работа и надежда за по-ясно бъдеще на местните. Така и става.

Това изпраща железничарката Здравка Райович на "Мокра гора" за да ръководи движението на теснолинейка, вече 30 години със широка усмивка и пълно с обич сърце.

Здравка Райович: Десет години от 30-годишната ми работа в железницата, минаха тук в "Шарганската осмица". Любовта към живота на колела наследих от моя баща, който също беше железничар. Осъзнавам вълнението на хората при досега с атракционни влак, за това давам всичко от себе си за да няма проблеми по време на техния път. Вълнение е и за нас, железничарите - всеки ден.

Името на музейно-туристическа теснолинейка се нарича осмица, тъй като трасето се извива под формата на числото символ на възкресението. То обхваща Мокра Гора - Шарган Витаси в общината на Град Ужице. Влакът днес се именува "Носталгия". Движи се през летния сезон от април до октомври, през зимата също радва туристите, но само за празниците от 25-ти декември до 25-ти януари.

Здравка Райович: Хората обичат да се возят на "Шарганската осмица", на нас работата ни харесва защото предизвика усмивки по лицата на хората. Идват туристи от целия свят. Стремим се те да останат с добри впечатления.

Още докато трупаме впечателния атракционния влак - отправяме покана за кратко интервю към желизначирете. Отказаха ни, но ни посъветваха да потърсим Здравка Райович. Споделиха ни, че ще я разпознаем по широката усмивка. Описват ни я като ведър, но хладнокръвен в работата си човек. Още в първите минути от слизането ни "Мокра гора" срещаме живият поглед на жената, която ръководи движението по осмицата.

Здравка Райович: За да си добър в работата си трябва да си отдаден на работата си, да я вършиш от сърце, като ръководител на движение, моите задължения са да обединявам и координирам усилията на всички колеги. Те отлично знаят своите отговорности и задължения и това какво е сигурност, ние не можем едни без друг. Ако човек върши работят си със сърцето си, няма как да не го свърши некачествено.

Когато те води сърцето няма как да си свършиш работата некачествено - с тези думи ни изпраща Здравка по нашия път. И с обещанието, че ще дойде в България за да види нашенския парен локомотив - наречен "Баба меца". Чула за него от колегите си, тя ни пожелава и той като "Чира" да се движи всеки ден. Тази среща остави у нас усещането, че само искрената любов е способна да преодолее чиновническите решения и разпоредби, който често за хората изглеждат бездушни. А любовта е сила, която всеки от нас има. Дори чиновниците ...