Историята на 93-годишната Ирма, която замина за Кения като доброволка

"Това е баба ми Ирма, едно момиче на 93 години, тази вечер тя замина за Кения. Не за да бъде обслужвана в някой курорт, а за да отиде в едно село при децата сираци. Показвам ви я, защото вярвам, че всички ние винаги трябва да бъдем леко безразсъдни, за да живеем, не за да преживяваме. Погледнете я... кой ще я спре? Обичам я." Това пише под снимката от летището в Милано Елиза Колтро и събира само за часове хиляди последователи.

Елиза Колтро: Когато публикувах снимките на моята 93-годишна баба, която преди 2 седмици тръгна за Кения, всъщност не очаквах да се случи това. Те някак си получиха такъв отзвук в социалните мрежи и бяха споделени десетки хиляди пъти, а аз се намерих в центъра и не съм очаквала, че ще бъде такъв вихър от емоции.

Елиза е майка на две деца, работи в модната индустрия и живее във Виченца. Самата тя е доброволец и от около 2 години подпомага сирийските бежанци, които пристигат в Италия и Гърция. Признава, че подвигът на баба й обаче засенчва това, което прави тя.

Елиза Колтро: Случаят с баба ми е много по-различен, да тя замина за Кения. Но тя всъщност дава помощи от 10 години на асоциацията на падре Релиджо, който преди години заминава за Кения, за да се грижи за сираците там. През всичките тези 10 години тя винаги е участвала с парични дарения в неговото дело, но от няколко месеца той е болен и при нея узря идеята, че във всички случаи трябва да го види, да го посети в болницата, да разбере как е и да види всичко това, което той е направил с ръцете си, благодарение на тази прекрасна организация, създадена за помощ на кенийските сираци.

БНТ: Как пуснахте баба си да отиде на тази възраст, толкова далече извън дома си? Притеснявахте ли се за нея?

Елиза Колтро: Моята баба е човек, който не взима разрешение от когото и да било за каквото и да било. Нейният живот не е бил никак лек и това я е изградило като изключително здрав и силен характер. Тя октомври месец каза: "Аз трябва да отида", постави си го за цел, подаде си документите, извади си паспорт и ние просто се погледнахме всичките и си казахме, ние не можем да я спрем, по-добре да направим нещо, така че да бъдем покрай нея. Тъй като аз за съжаление не мога да си взема три седмици отпуск от работа, говорихме с майка ми и тя каза, ок ще отида, в крайна сметка на тази възраст не можем да я пращаме сама. Но баба ми се справя просто отлично в Кения, виждам как празнува с местните служители в сиропиталището. Майка ми трябваше да е покрай нея, за да се грижи, но майка ми не се чувства добре, там седи на едно място в хотела с подути крака, докато баба ми просто не се спира и непрекъснато действа в своята доброволческа работа.

БНТ: Виждаме снимките, които ни изпратихте, тя е на плажа с бастун, тя е сред младите. Как успява един организъм да се държи така на 93 години, как се поддържа такъв дух?

Елиза Колтро: Не знам, баба ми е магия. Тя съвсем скоро претърпя операция на бедрото и затова е с бастун. Имайте предвид, че тя е с две изкуствени стави, тазобедрени, но в момента в който успя да се възстанови след операциите, пак си се качи на велосипеда. Тя живее сама, с изключителен дух и желание за живот. Храни се много малко, яде предимно зеленчуци. Не знам дали това е тайната на този здрав живот - да се яде по-малко месо, но в крайна сметка, това което виждате е комбинация от неспирно движение в живота и буден дух.

Сега всички очакват с нетърпение баба Ирма да се завърне от Кения. Тя говори специфичен местен италиански диалект, но получихме обещание от внучката и веднага щом се прибере да даде специално интервю за Българската национална телевизия. В международния ден на жената Елиза Колтро пък обясни, че няма да празнува, въпреки традицията в Италия да се почита жената.

Елиза Колтро: Аз лично не празнувам Осми март и ще ви кажа защо. Защото смятам,че е крайно време вече да не празнуваме празник на жената. Жената не може да бъде празнувана, тя не е нещо отделно. За съжаление в Италия напоследък се увеличават много убийствата на жени и това е нещото, което е недопустимо. Нашето общество трябва да промени мисленето си, не може един празник да бъде този, който отделя жената от света и всичко, което ни заобикаля. В никакъв случай. По-скоро трябва да се съсредоточим върху това да се събуди гражданското съзнание и по никакъв начин да не се допуска разделение между жените и другите.