Избирателната система между популизма и реалността

По темата "Референдумът и политиците", за особеностите на избирателната ни система разговаряме в студиото с

Данаил Кирилов - председател на Правната комисия в парламента, от ГЕРБ, Антони Тренчев - депутат от Реформаторски блок, от ДБГ и Хамид Хамид - депутат от ДПС.

В първото си следваканционно заседание парламентът отложи разглеждането на решението по въпросите на референдума, проведен на 6 ноември. От ГЕРБ останаха сами в искането си да бъдат одобрени въпросите от допитването. От БСП посочиха, че депутатите от кследващия парламент трябва да се заемат първо с промяна в изборния кодекс. От ДПС поискаха отлагане на темата, тъй като ГЕРБ "имали популистки подбуди". Въпреки липсата на подкрепа, днес ГЕРБ ще внесат свой проект за изборни промени съобразно референдума.

На какво се дължи невъзможността политическите сили да стигнат до съгласие по проблема, възникнал от резултатите от референдума?

Антони Тренчев от Реформаторския блок заяви, че партиите в него винаги са имали постоянна позиция по този въпрос от самото начало. Според него той и колегите му са работили за това референдумът да не е задължителен, т.е. да подпадне в парламента така, че да депутатите "да имат някакво влияние върху процесите". Тренчев изрази позицията на реформаторите, че избирателите са били заблудени за това какво ще последва, ако гласуват с ДА на всичките въпроси, както и в това, което им се предлага - таква мажоритарна система, която според РБ не съществува в световната практика. Представителят на РБ смята, че обещанията за разцвет след приемането на такъв вид мажоритарна система е популизъм. А що се отнася до другото предложения - за намаляването на партийната субсидия, Тренчев каза, че още през 2014 г. реформаторите са внесли предложение за регресивна скала на държавната субсидия за партиите и свеждането им до разумни нива.

Хамид Хамид, депутат от ДПС отбеляза, че неговата партия приема самата изборна система е "само техническо средство на правата на гражданите да избират свои представители във властта. "За нас от първостепенно значение е гарантирането на правата на тези граждани да гласуват, а не точно начинът, по който ще бъде направено това". Хамид подчерта, че световната тенденция в момента е смесени или чисто мажоритарни избирателни системи да преминават към пропорционални системи, т.е. пропорционата система е по-предпочитана и по-модерна в цял свят". Хамид каза още, че този парламент има още няколко дни работа и затова "едно проекторешение не би било отговор на резултатите от референдума". Важен момент според него е това, че все още не се знае точно колко избиратели са гласували в допитването - в момента пред Върховния административен съд виси дело, с което трябва да се установи точно колко български граждани са подкрепили трите въпроса. Това е предмет на експертиза. Депутатът от ДПС изтъкна, че именно тези са били аргументите на ГЕРБ преди месец, когато са отклонили разглеждането на законопроект, подготвен от вносителите на референдума.

Валери Жаблянов - депутат от БСП се включи в дискусията по телефона. Той заяви, че социалистите имат позиция по реферндума, приета от колективния орган на партията. Той подкрепи мнението на Хамид Хамид, че резултатите от референдума са все още в съдебна фаза и "яснотата по резултатите и тяхната задължителност" не съществува. Според Жаблянов, "българският народ иска промяна в избирателната система, а парламентът и народните представители от следващото народно събрание трябва да намерят този баланс между пропорционалното и мажоритарното начало, който да удовлетворява основните принципи на изграждането на политическата ситема на България и на институциите".

Защо дебатът ЗА и ПРОТИВ мажоритарната система не се състоя преди референдума, когато можеше много по-добре да ориентира хората как да гласуват? На този въпрос отговори Данаил Кирилов - председател на Правната комисия в парламента, депутат от ГЕРБ. Той призна, че вината за това да не се проведе навременен дебат е на депутатите, а не на избирателите. Според него обстоятелството, че са се провеждали редовни избори за президент, е изместило фокуса. Спорът дълго време, почти през цялата 2016 година се е водил дали трябва двете гласувания да бъдат обединени в едно. В крайна сметка се е приело двата избора да бъдат произвведени едновременно. "Действително избирателят не беше достатъчно запознат с технологията на отделните детайли в изборните системи". Иначе прваната комисия в парламента е направила широко обсъждане с представители на всички институции, организации, изследователски екипи, които имат компетентност в областта". Съгласно експертизата, списъкът с държавите, които имат мажоритарна избирателна система, е по-дълъг от 45, поясни Кирилов.