Изгониха сирак от дом за деца във Велико Търново

Осемнайсет годишно момче, кръгъл сирак е изгонено от Дома за деца, лишени от родителска грижа "Пеньо и Мария Велкови" във Велико Търново. Иво Николов е дванайсетокласник и по закон има право да остане в дома до завършване на средното си образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Комисията от социални работници и директорката на дома обаче решили, че момчето вече няма място в сиропиталището. По думите му директорката на дома буквално го изгонила, без причина и без предупреждение.

Иво Николов е роден в село Долна Липница. Преди пет години загубил и двамата си родители. Оттогава живее в Дома за деца, лишени от родителска грижа във Велико Търново. Тази година започнал с амбицията да завърши с отличие средното си образование, учи в паралелка „Информационни технологии” и участва в състезания по информатика. Мечтае да стане студент и да работи като учител. До преди няколко дни, когато директорката на дома извикала Иво и буквално преобърнала живота му.

Иво Николов - сирак: „Тъкмо бях приключил с домашните си, като ме изгониха същия ден. Просто свърших с домашните си, седнах да си почивам и казаха, че директорката ме вика. Учудих се защо, отидох в офиса и още с влизането, даже не бях направил крачка и тя каза: решението ти е изтекло и трябва да напуснеш утре. От днес за утре напуснах, накара ме да се подпиша на нещо без да го прочета. Не ми обясни точно какво трябва. Каза ми, че в училището ми има столова, в която храната е 1.20лв, а всъщност се оказа 1.70, после се оказа, че даже няма такава столова.“

Директорката на дома Ганка Григорова признава, че е взела това решение, но обяснява, че така само е изпълнила дословно съдебно решение, според което престоят на детето в институцията приключва до навършване на пълнолетие.

Директорът на дома Ганка Григорова твърди: „Институцията е изчерпала вече своята роля в отглеждането на този младеж, тъй като по време на целия си престой в дома от 2012 година до този момент е подготвен за самостоятелен живот. Извършена е много работа с него за придобиване на умения за жиот извън институцията и е получил много сериозна подкрепа в развитието си във всички области в плана за грижи, който е реализиран с него. От две години са му изготвени планове за напускане на институцията, които обхващат точно това - формиране на умения, работа с институции, справяне, бюджет, самостоятелна грижа за себе си. Той по закон, да наистина, е имал право да остане в институцията. Екипът е решил, че младежът е трябвало да премине в един преходен период, където също да бъде подкрепян от други институции.“

Така момчето се оказва буквално на улицата. Събира малка част от багажа си и напуска дома. Няколко дни няма решение. На помощ идва председаделят на Националното сдружение на сираците Слави Михайлов, който има съдбата на Иво и добре знае какво е да се сблъскаш с безсърдечието на институциите. Категоричен е, че ще обяви гладна стачка, ако до седмица директорката на дома не подаде оставка, тъй като, по думите му, това не е първият сигнал за подобно отношене към децата в този дом.

Слави Михайлов: „Очевидно е, че директорката не може да управлява дома, да си подаде оставката или да я уволняват, не може, това са гаф след гаф. Какво чакат да се случи, убийство ли трябва да стане, да има изнасилено дете там ли, какво?! Аз ще обявя гладна стачка и ще призова гражданите, които са съпричастни към това. Всеки в знак на солидарност да идва пред общината и да носи камъни и да направим една голяма купчина, както във Варна!“

Историята на Иво бързо обиколи града. Съдбата му трогна и ръководството на едно от великотърновските издателства, които му предложиха дом и работа. Освен че ще може да завърши средното си образавание, Иво има подсигурена стая, осигурена храна и работа на четири часа в издателството.