Изкуство за социална промяна - дебат в "Денят започва с култура"

Разговорът за изкуство в студиото на „Денят започва с култура“ дава отговор на въпроса:

Може ли изкуството да променя? В разговора участват художникът Лъчезар Бояджиев, Мария Василева, куратор на изложбата „Изкуство за промяна“ в Софийската градска галерия, както и Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет, културолог.

Новооткритата експозиция в градската галерия проследява развитието на българското изкуство от 1985 – 2015 и включва 390 работи.

Мария Василева е убедена, че изкуството може да променя, защото ни кара да гледаме на света около нас с много по-широко отворени очи. Кара ни да внимаваме за извоюваната свобода – докъде и кога тази свобода е застрашена. „Това е най-важното, което човек постига, когато си общува с изкуство“, допълва кураторът на изложбата.

Изкуствоведката определя засиления интерес към представените творби като резултат от сериозните натрупвания в областта на съвременното българско изкуство и необходимостта това изкуство да се представя. Според Василева за съжаление все още не е написана историята на съвременното българско изкуство, няма по-обективен генерален текст за него или музей за съвременното изкуство, който обективно да представя процесите.

Василева обяснява и решението си да включи в тази изложба работи на акад. Светлин Русев. „Моята позиция е, че фактите трябва да бъдат излагани“, казва тя и допълва, че след това могат да бъдат очаквани коментари, тълкувания. Покрай това изкуствоведката припомня, че изложените работи на Русев са във връзка с един тест „Вик за Русе“, публикуван във в. „Култура“ и за участието му в акцията против обгазяването на Русе през 70-те години. В експозицията са представени и други художници, подкрепяли тази акция. Това е исторически факт, който трябва да бъде изнесен, убедена е Василева.

Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет, коментира надраскания плакат за изложбата на входа на градската галерия. Културологът дава предложение така надрасканият плакат, при който надписът е подправен и допълнен с „Не на подмяната! Не на художествената олигархия!“, да бъде за куриоз, свален и внесен като експонат от експозицията и го окачествява като „слабо оригиналничене“, неуспешен опит за акция.

Лъчезар Бояджиев привежда примери за промени в характера на съвременното българско изкуство, започнали през 80-те години: акциите в симпозиумите за скулптура Кости и Ясна поляна, други акции в страната – перформативни, хепънинг акции, проведени извън зоркото око на съюза. Бояджиев обещава още много такива изложби за в бъдеще, които да изградят нов характер на градската галерия като институция.