Източни пиеси

Пътят към спасението е мост между нас...Двама братя бавно се приближават един към друг въпреки различията "отвътре" и случайностите отвън..

Филмът на Камен Калев е необходим поглед към съвременноста в новото  общество. Деликатно изследване в условия на посткомунистическа стагнация на национализма  и расизма като заплаха за неориентирани младежи. Посланието е отвъд социалната диагноза и засяга всеки, оказал се поне веднъж в опасност за живота си, нестабилен и зависим от мнението на другите.

Забележителен режисьорски дебют на Камен Калев за аутсайдери по течението на живота. Без излишна сантиметалност, с много верен слух към диалога в една лична история с моменти и състояния, взети директно от живота на изпълнителя на главната роля - Христо Христов, когото старо приятелство свързва с режисьора. За съжаление, скоро след снимките, актьорът напуска този свят, оставяйки тъжен отпечатък върху финалната филмова нотка за неумиращата надежда.

Драма.

България,Швеция, 2009г., 83 мин.

Сценарист и режисьор: Камен Калев

Оператор Юлиян Атанасов

Музика Жан-Пол Уол

Продуценти: Стефан Пирьов, Камен Калев, Фредрик Зандер

В ролите: Христо Христов, Ованес Торосян, Саадет Исил Аксой, Николина Янчева, Хатидже Аслан, Иван Налбантов

Успехът на един български филм от Кан до Токио!

9 награди и номинация...

3 награди: за най-добра режисура на Камен Калев, най-добър актьор наХристо Христов /поделена с Харолд Торес за "Нортлеадо"/ и Наградата на Вселенското жури; Номинация "Гран при"  от Международния филмов фестивал в Братислава /2009/;

Наградата за най-добър режисьорски дебют на Камен Калев от Фестивала за европейско и латиноамериканско кино в Лас Палмас, Гран Канария,Испания /2010/;

Наградата за най-добър български игрален филм от Международния София филм фест /2010/;

3 награди: най-добра режисура на Камен Калев, за най-добър актьор наХристо Христов и Голямата награда на Токио от Международния филмов фестивал в Токио /2009/;

Голямата награда за филма на Камен Калев от Международния филмов фестивал във Варшава /2009/...

Ицо е 23-годишен художник - скулптор по професия, в тежка ремисия след наркозависимост, с малко значими спомени от миналото и още по-малко идеи за бъдещето. Работи в магазин за мебели в София, приема редовно метадон, за да избегне кризите на наркотичния глад и пие с приятели в дните на постоянна депресия. По-малкият му брат Георги е също объркан, живее с баща си и втората си майка, тайно присъединен към екстремистка група неонацисти със съмнителна политическа мотивация. Явно, това задоволява нуждата му от социализация, подкрепена предимно с автентична външност - татуировка на рамото, бръсната глава и хеви метал-аксесоари. Една вечер аутсайдерът Ицо се опитва да скъса със своята приятелка Ники с чувството, че е недостоен за нейната обич. Тя, обаче, има рожден ден и двамата излизат на вечеря в луксозен ресторант, където Ицо, недоволен от преживяването им, й казва неприятни неща, с които я принуждава да си тръгне. На път към дома, Ицо се натъква на група скинхедс, напададнали в тъмната алея семейство турски туристи. В опит да защити чужденците,  младежът попада в сблъсъка и неочаквано се озовава лице срещу лице със своя брат Георги. Инцидентът променя не само отношенията между  тях,  но добавя и друг емоционален отпечатък за Ицо, привлечен от дъщерята на туристите - Изил. Така започва промяната. Ицо и Изил създават необичайна връзка от вазимната нужда за човешка подкрепа, липсваща в ежедневието. Те са единствените, които се чуват един друг, когато говорят. И независимо от препятствията и възраженията на недоверчивите й родители, Ицо трябва да запази  чувството и да се пребори със своя страх, преди да поеме към бъдещето.