Как Индия залага на слънчево бъдеще?

Най-голямата фотоволтаична централа в Азия. Или поне претендира да бъде такава. Обширни площи със слънчеви панели улавят светлината, за да я преобразуват в електричество.

Централата се намира в западната част на индийския щат Гуджарат. Тя е не просто проект, който демонстрира воля за използване на възобновяемите източници на енергия. Морето от фотоволтаици е част от амбициозния план на индийския премиер Нарендра Моди за масово изграждане на съоръжения от подобен тип - големи и малки. Преследваната цел е до 2022 година слънчевите паркове в Индия да достигнат капацитет от 100 гигавата.

Стремежът е Индия да преодолее нарастващата си зависимост от изкопаеми горива, да се ориентира в посока възобновяеми източници в полза на климата и да осигури енергия за 280 милиона души в страната, които все още живеят без достъп до електричество в 56 милиона домакинства.

Доколко важна е светлината ли? Дотолкова, че без нея животът в селца като това, наречено Чаранка, замира след като слънцето залезе. След като всичко потъне в мрак, хората прекратяват работа, а децата с мъка успяват да четат под мъждукането на керосиновите лампи.

Новите фотоволтаични паркове обаче внасят промени дори и в най-бедните къщи. Те позволяват да се работи и чете и след залез слънце. Учениците имат възможност да се подготвят за предстоящите изпити. Хората са благодарни за изградената фотоволтаична централа.

В щата Гуджарат властите разчитат подобни проекти да се превърнат в здрава основа за надграждане. Целта е производственият капацитет при възобновяемите източници, основно от фотоволтаици, да нарасне на осем хиляди мегавата до 2022 година. Министърът на енергетиката и финансите на щата смята, че Гуджарат има шанс да допринесе най-много за осъществяването на визията за масово навлизане на чистата енергия в Индия.

Произведената енергия от слънцето покрива нуждите на щата Гуджарат. Излишъкът се продава и подава към националната мрежа на Индия, откъдето могат да се захранят районите с недостиг на електричество.

Индия очаква пиковото потребление да се удвои през следващите пет години спрямо сегашните 140 хиляди мегавата. За да отговори на тези нужди страната разчита на нов капацитет от фотоволтаични централи в размер на 100 хиляди вата. Поне осем хиляди от тях трябва да са от местни паркове или малки инсталации.

На каква цена? Върху какви земи и за сметка на какво? Редовните въпроси, които вървят в критичен пакет и в комплект са навлизането на фотоволтаичните паркове. Централата Чаранка дава достойни отговори. Тя е построена върху безплодни земи със солени подпочвени води. Площта на парка е 20 квадратни километра, в проекта са инвестирани към 500 милиона долара, той е създал работа за множество хора и компании, а освен това помага цените за слънчев ток да се понижават. Тенденция, която директорът на проекта Раджендра Мистри е убеден, че ще се запази.

Успехите, постигнати в Гуджарат, определят и плановете за построяване на подобни паркове в още няколко индийски щата. Страната възнамерява да последва примера на развитите държави в посока към съкращаване на вредните емисии. Индия може да предложи и сериозни постъпления през следващите пет години за компаниите, специализирани в изграждане и експлоатация на фотоволтаични паркове.

Усилия, които се вписват в световната надпревара за намаляване на парниковите газове. Близо 200 държави ще се съберат след броени дни в Париж, за да се опитат изковат общи правила - така, че повишаването на  средната температура по света да бъде обуздано в рамките на два градуса спрямо прединдустриалните нива.

Индия вече даде обещание, че ще се опита да излезе от челната тройка на страните, които бълват най-много вредни емисии в световен мащаб. Плановете на страната са да намалява обема на тези емисии трайно през следващите 15 години. Засега обаче страната се въздържа от посочване на абсолютни стойности за съкращаване на парниковите газове. Вместо това Индия залага на енергияната промяна във вид на 40 процента дял на възобновяемите източници до 2030 година. Този подход определено разчупва рамката на преговорите за климата, която през последните години се ограничаваше до нагласата развиващите се икономики да обвиняват само развитите за глобалното затопляне и да изискват конкретните мерки за борба с него да бъдат вземани само от тях.

Автор: Милен Атанасов