Как се промени Европа след падането на Берлинската стена

В Благоевград международни специалисти коментираха по какъв начин се промени Европа след падането на Берлинската стена, както и какви са последиците върху развитието на държавите в икономически, политически и социален аспект от падането на комунизма. Революциите през ноември 1989 година в различни държави променят баланса на световните сили, като определят политическата им посока на развитие до днешни дни. Какво казаха специалистите разкри репортерът Йорданка Бакалска за "Денят започва".

Според проф. Януш Бугайски от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон падането на Берлинската стена символизира падането на комунистическата система. Той казва, че по този начин много държави са се освободили от съветското доминиране.

"Хората, които в момента са начело в Русия, предприеха друга гледна точка. Те към днешна дата твърдят, че Съветският съюз по никакъв начин не е окупирал половин Европа. Напротив, по никакъв начин не признават, че системата, която е била въведена в тези държави след Втората световна война, всъщност е задушила всички политически системи", коментира проф. Януш Бугайски, старши експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Според проф. Бугайски последните 25 години могат да се окажат един уникален момент между два периода на конфликти, важна роля в които имат развитието на комунистическата система и бъдещето на Русия.

"Необходимо е да се минимализират опасностите за в бъдеще, като се ограничи влиянието на Русия и като се окуражат секторите на нейното общество да проведат свой вариант на площада "Майдан". Без значение дали това ще е някаква демократична революция и протест или нещо друго. Нека дори да кажем, че това ще е еквивалентът на събарянето на Берлинската стена в Русия", добави проф. Бугайски.

Много хора често се връщат назад във времето-преди 25 години, времето на комунизма.

"Правейки това, те имат склонността да обсъждат въздействието на случилите се междувременно процеси по един изключително песимистичен и отрицателен начин. Има страшно много хора, които казват - положихме толкова много усилия и вижте какви са тези резултати, съвсем не са идеални и така нататък и така нататък", коментира Филип Димитров - министър-председател на България (1992 г. – 1993 г.).

Според Димитров комунизмът и нацизмът са основните политически доктрини на 20 век, които имат много общо помежду си.

"Тези две доктрини причиниха чудовищно страдание. Възможно ли е обаче тези доктрини да бъдат възстановени, съживени сега? Едно от нещата, което е много малко вероятно да се случи към днешна дата, е да се изградят нови концентрационни лагери и полиция, която шпионира народа в чудовищни мащаби. Това е от най-характерните елементи на тоталитаризма", добави още Димитров.

"Важното е да се говори за това какво се е случило през следващите 25 години след падането на комунизма, какви промени са протекли и всъщност какви са последиците от падането на комунизма. Защото комунизмът не е както средновековието - една епоха, която е приключила, а е епоха, от която все още има последици и все още продължава, не в истинския смисъл продължава, но все още има последици", коментира д-р Марко Арндт - директор на Фондация "Конрад Аденауер".

Младите хора казват, че сред най-значимите промени след събитията от ноември 1989 година са икономическото развитие на страните от Източна Европа и промяната в мисленето на обикновения човек.

"Най-вече отварянето на свободен пазар, отварянето на границите към Европа. България се присъединява към Европа, което е едно от най-ценните неща", коментира студент. "Отвореността на хората, защото в момента са по-отворени към новото, към различното и не са оградени от една стена, както е било метафорично", добави друг.

Връзка между случилото се преди 25 години и събитията от днешни дни направи проф. Януш Бугайски. Според него комбинацията от икономически натиск, популизъм и национализъм е заплаха за целостта на Европейския съюз.

"Всичко това може да започне действително да разбива Европейския съюз и да създаде нови конфликти между самите европейски държави. Това също така е заплаха за демокрацията, либерализма и независимостта на държавите", коментира проф. Бугайски.

Икономическата криза е другата сериозна заплаха за целостта на Европейския съюз, според проф. Бугайски.