Как виртуалната битка с тероризма може да даде реални резултати

Предаване: Референдум

Как виртуалната битка с тероризма може да даде реални резултати
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Седмица след атентатите в Брюксел летището „Завентем“ още не работи и утре предстои среща на експерти по авиционна сигурност от всички европейски страни, за да се обсъдят по стриктни мерки за безопасност. Белгия има намерение драстично да промени работата на полицията и службите, за да е по-ефективна в разследването и борбата с тероризма, след като понесе поредица от критики за подценяване на подозрителна информация.

В България миналата седмица ден след атаките в белгийската столица парламентът окончателно прие промени в закона за мерки срещу финансиране на тероризма. Те ще бъдат прилагани и срещу хора, включени в списък, приет от министерски съвет, който ще бъде качен в страницата на външното ни министерство.

Извън политическите декларации всички в Европа сега говорят за реални и конкретни мерки, за да не се допуска нова атака. Чуха се призиви за следене на онлайн приложенията за комуникация като скайп и вайбър.

Необходимо ли е ограничаването на лични свободи за постигане на по-голяма сигурност във връзка със заплахата от тероризъм? Това беше основният въпрос, по който “Алфа рисърч” тества обществените нагласи в това издание на предаването

Гости в студиото на "Референдум" тази вечер са: зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, Георги Кръстев - секретар на Съвета по сигурността към МС, бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев, председателят на Международната академия за обучение по киберразследвания Албена Спасова и проф. Димитър Димитров - ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в Университета по национално и световно стопанство.

vlcsnap-2016-03-29-21h40m35s626Филип Гунев - зам.-министърът на вътрешните работи: Склонността към ограничаване на лични свободи нараства в такива моменти и постепенно отпада. След всички големи терористични атаки в САЩ – 2001 г., в Лондон, в Париж още от 80-те и 90-те години имаше такива вълни от атаки и правителствата успяват да използват тази склонност на гражданите да приемат ограничаване на свободи с цел да се дадат повече правомощия на службите. Разбира се, в някои страни, които постоянно от десетилетия са под прицел на тероризма, като Израел, се стига до по-крайни форми на ограничаване на свободата на гражданите, които други страни не са готови да приемат.

vlcsnap-2016-03-29-21h51m39s576Проф. Тодор Тагарев - бивш министър на отбраната: Това, което ние би трябвало да правим преди да търсим решение чрез ограничаване на лични права и свободи, е да видим какво друго не работи в момента. До колко добре службите се правят с проблемите на сигурността, до колко добре службите се справят с проблемите на сигурността, до колко добре те могат да предотвратят. Не изолираме ли някакви глеми групи от нашите общества, които се подават в последствие по-лесно на радикализация. Това, което е по-важно според мен, е да видим, че правителствата са готови добре да работят, всички структури за сигурност в дадено правителство, държавите са готови да обменят информация и да работят заедно за решаването на тези проблеми.

vlcsnap-2016-03-29-21h54m18s584Георги Кръстев - секретар на Съвета по сигурността към МС: Очевидна е необходимостта да се подобри процедурата по споделяне на информация, но това може да става само по основата на ясни правила. Трябва да се има предвид, че покрай обменянето на такава информация вероятно някои страни се опасяват от разкриване на техни източници, така че информацията трябва да бъде защитена. При всички случаи въпросът за общи бази данни, за регламентиране на достъпа до тези бази данни стои много остро и се вижда, че вече се говори професионално за решаването на този проблем, включително и чрез киберсигурността.

vlcsnap-2016-03-29-22h16m20s456Проф. Димитър Димитров - ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в Университета по национално и световно стопанство: Има голяма нужда от добре развитите в момента информационни технологии, разпознаване на лица, много съвремнни детектори, които могат да бъдат поставяни по летищата, обмен на разузнавателни данни. От това са се възползвали терористите. Те са доста иновативни и търсят слабите места, уязвимостта на всяка система. Виждаме, че не е имало детектори, когато се влиза в летището „Завентем“, което е практика на много летища в Европа. Това показва, че нашето разбиране е, че има нисък риск от такива терористични актове и за това не са предприети такива мерки.

vlcsnap-2016-03-29-22h26m13s767Албена Спасова - председател на Международната академия за обучение по киберразследвания: Не е необходимо да се дава никакъв достъп на абсолютно никой, защото информация с отворен код може да се ползва и това е най-ценното нещо, което ни предоставя интернет на всички нас и на службите. Така че в момент, в който социални мрежи се използват, комуникационни канали в интернет се използват от престъпни групи или от терористи, службите могат да ползват различни инструменти, чрез които да анализират информация, която е качена в тези платформи и информация, която има отворен код.