Какъв е ефектът за икономиката ни от офшорните компании?

Предаване: Референдум

Какъв е ефектът за икономиката ни от офшорните компании?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Какъв е ефектът за икономиката ни от офшорните компании? Как се крият печалби и данъци през тях? С какво офшорните зони привличат световния бизнес? В "Референдум" по тези въпроси дискутираха участниците в предаването.

Любомир Дацов, финансов анализатор, бивш финансов министър: Аз по принцип мисля, че няма чак толкова  голям проблем, че някой има офшорна фирма, особено ако си е платил данъците и парите му са чисти, няма значение къде се намират те и под каква форма той избира да ги съхранява и управлява - това е абсолютно негово право. В модерните времена, както се казва, вече има различни форми на пране на пари през тези компании, на финансиране на нелегални операции, включително тероризъм, и това за мен е големият проблем. Друг е проблемът, че в България ние така омесихме нещата, че хората, не разбирайки всъщност за какво става дума, са негативно настроени. Смятам, че е право на всеки един, ако парите му са чисти, да реши къде да ги съхранява и под каква форма.

Проф. Крьстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България: Бизнесменът, ако спазва закона и финансовите регулации, има право и ще продължи да има това право да влага парите си, докато не се промени финансовата архитектура или правната рамка, но за политиците положението е малко по-различно - към тях изискванията са по-високи. И не случайно е това в България и други държави, защото освен данъчни декларации, те би трябвало да попълват и декларации за всички налични авоари, които имат тук и в чужбина, би трябвало да доказват, че са изпълнили своите задължения като индивиди, като семейства, като свързани лица към държавната хазна. И нещо, което е много важно - би трябвало да са готови всеки момент да бъдат прегледани под лупа дали част от парите не идват от законен бизнес, а не от корупционна практика. Не случайно според доклад на английски експерти България е на второ място по корумпираност в ЕС за миналата година с 19 млрд. долара, които всяка година се укриват по линия на корупцията - това е над 20% от БВП. Голяма част от тези средства визират политическата корупция.

Стоян Панчев, главен редактор на Експертния клуб за икономика и политика: Когато говорим за политици, любопитно ми е тяхното лицемерие. При предишния подобен скандал през 2013 г. излязоха данни за сметки, близки до семействата на президента Оланд. Тази година излезе информация за сметките на г-н Камерън. И двамата станаха популярни с тезата си, че офшорните дестинации са лошо нещо, че те пречат правителствата да събират данъчните приходи и в същото време за другите хора може да няма офшорни сметки и офшорни фирми, за тях може да има. Същото в момента виждаме да се случва с тези действия на Европейската комисия - когато ние имаме тайни офшотрни сметки, това е нещо ок, останалите - за тях - не. И в този смисъл на мен ми се вижда доста изкривен разговорът от гледна точка на това къде са проблемите, що се отнася до конфиденциалност и що се отнася до данъци.

Емил Хърсев, финансист: ЕС, заради неговия председател Жан-Клод Юнкер, както е известно от публикациите за договорите, които е сключвал като министър-председател на Люксембург, не е успял да събере стотици милиони данъци, напълно законно, разбира се, тъй като в Люксембург правителството има право да сключва договори с компании, които да освобождава от данък за доходите, които са получени извън Люксембург. Точно толкова се вреди на фиска на държавите, където е трябвало да се плати данъка, колкото и примерно биха се възползвали тези компании от някой друг инструмент - например офшорни компании. Данъците се крадат в страните, където се дължат, те не се крадат в офшорните зони - там данъци не се дължат. Ако някой извършва престъпления, той ги извършва оншор - там, където дължи данъците. И да търсим проблема по островите и по топлите страни е силно лицемерие.

Тодор Табаков, специалист по финансово и данъчно право, член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата: Офшорките са способ във финансовата система и този способ разбира се е юридически издържан, след като съществуват толкова офшорни зони, в които се създават близо 440 000 дружества годишно. След 2000 година, когато беше създаден глобалният форум за прозрачност, преобладаващата част от офшорните юрисдикции от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие им бяха наложени правила за прозрачност и аз съм почти сигурен, че в нито една офшорна юрисдикция няма да може да се открие дружество, което да принадлежи пряко на политик. Доколкото ми е известно, във всяка една от офшорните зони, в момента, когато се създава конкретно дружество или трябва да се обнови неговата документация, се подписва една декларация, която е известна на данъчен жаргон като нон пеп декларация. В нея се декларира, че съответното лице няма политически постове, няма никакви връзки с политически постове, че неговото семейство също няма никакви връзки. От такава гледна точка и това ще видите в Panama papers, че реално няма да може да се докаже пряка връзка и навсякъде ще се доказва от косвени връзки, както излязоха по отношение на руския президент, както излязоха по отношение на премиера на Великобритания Камерън и т.н. Тук по-същественото е друго - проф. Петков каза, че България по степен на корумпираност е на предпоследно място, но това, което искам да ви кажа е, че в рамките на глобалния форум за прозрачност точно преди 2 седмици на България ѝ беше даден най-висок рейтинг по прозрачността на законодателството, т.е. България категорично може да бъде квалифицирана като неофшорна юрисдикция, юрисдикция, в която във всеки един момент може да се намери действителният собственик. За нас е много важно да очертаем процеса - трябва да имаме максимална публичност по отношение на това кои са собствениците на офшорните компании и искам да отворя една скоба - приложение 8 към годишната данъчна декларация - там съм длъжен да декларирам всичките си участия в чуждестранни дружества, включително и в офшорни дружества. Нердекларирането може да бъде свързано и с наказателни последствия. И това трябва да се знае.

Руслан Стефанов, икономически експерт в Центъра за изследване на демокрацията: Тези данни, които бяха извадени, бяха разкрити от много голям и много добре ресурсно обезпечен консорциум. И на него му е трябвало доста време да открие доста връзки. Огромният въпрос всъщност е, че именно страни, които са с по-малко ресурси, техните правоохранителни органи биха имали сравнително малък шанс да намерят тези връзки. Дори и да знаят тази информация и между другото има много примери в нашата история за приватизация с офшорки - нещо да се случило - не. Това, което със сигурност излезе от тази информация (Panama papers) е, че много страни, които имат сравнително по-нересурсно обезпечени администрации, много трудно ще могат да открият такива връзки.

Цялата дискусия вижте във видеото.