Казвам се Елизабет

Приятелство между страха и лудостта.

Адаптация по едноименен роман на френската актриса и писателка Ан Вяземски /бивша съпруга на Жан-Люк Годар/, която описва история от детството на своя приятелка, приютила за два дни избягал душевноболен от клиниката на баща й. Сюжетът е подарен на писателката от истинската героиня. Темата за страховете в детството отдавна вълнува режисьора Америс с намерение да екранизира роман като "Белегът" на Брус Лаури /за преживяванията на момче със заешка уста/. Моментът идва с романа на Вяземски, чийто права са откупени от продуцентката Фабиен Вониер. Вдъхновен от "Ребека" на Алфред Хичкок, "Нощта на ловеца" от Чарлз Лоутън и "Контрабандити от Мунфлийт" на Фриц Ланг, режисьорът стига до оригиналното хрумване за разделяне на пространството чрез звук и тишина през граница за влизане в друг свят, зад която "лудите" живеят със забрана за преминаване. Цялата история е разположена в територии за обитаване и преминаване през "стена" с опасности. Доминиращата дума за филма е "почти"...

Драма.

Франция, 2006г., 90 мин

По романа на Ан Вяземски.

Сценарий: Жан-Пиер Америс и Гийом Лоран

Режисьор Жан-Пиер Америс

В ролите: Алба Гая Белуджи, Стефан Фрес, Йоланд Моро, Мария де Медейрос, Бенжамин Рамон и др.

10-годишната Бети се страхува от фантоми и тъмни пространства. Когато по-голямата й сестра Аньес заминава да учи в пансион, Бети остава почти сама между своите почти разделени родители - Режи и Мади - и гувернантката Роз, почти безмълвна. Избягалият пациент Ивон прескача оградата между фамилната градина и съседния приют за душевноболни, ръководен от бащата на Бети. Трогната от неговата ранимост, Бети го укрива пред следващите дни в колибката за велосипеди в двора. Тя му споделя всичко, което чувства с желанието да бъде неин приятел и доверено лице. Ивон общува с болка. Постепенно между тях се случва нещо почти като приятелство. Всичко е почти...

Златна Романова