Кога очаквате да има подобряване на качеството на въздуха в населеното ви място?

Дискусия участието на арх. Петър Торньов, Ивайло Хлебаров - сдружение "За Земята", Валери Серафимов – директор на дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" в ИАОС, Евгени Крусев – зам.-кмет „Транспорт и транспортни комуникации" в СО, проф. Христомир Брънзов - директор на НИМХ към БАН, Стефан Димитров – създател на първата частна мрежа за независимо измерване на чистотата на въздуха.

Валери Серафимов, директор на Дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" към ИАОС: Не навсякъде автомобилният транспорт е основна причина за замърсяването на атмосферния въздух. Направили сме дългогодишни изследвания за броя на превишаванията през летния сезон и през зимния. През зимния сезон са повече от 20% по-високи от летния сезон, т.е. в повечето населени места преобладава битовото отопление през зимния сезон. Освен това чрез методика на Европейска агенция по околна среда изчисляваме емисиите на вредните вещества от различните сектори. същото изследване показва, че около 40% от емисиите на вредни вещества, на фини прахови частици е от битовото изгаряне на горива, докато о9т автомобилния транспорт е около 5-6%. Това не важи за София, където по-голямата част от емисиите на вредни вещества са от автомобилния транспорт.

Стефан Димитров, един от създателите на първата частна мрежа за независимо измерване на въздуха AirBG: Бих искал да кажа няколко думи от името на лекарите, които ги няма тук - от пулмолога, специалиста по белодробни заболявания, от лекаря по сърдечно-съдови заболявания, от невролога, за да е ясно на публиката, че фините прахови частици са основен причинител на тежки белодробни, сърдечно-съдови, мозъчни заболявания. Това трябва да се знае. Замърсяването може да бъде измерено само по научен начин. България разполага с достатъчно научен потенциал, лаборатории, институти, които трябва да се заемат и в зависимост от населеното място да се заровят и видят какви са проблемите, а в градове като София да разберат повече за проблемите на общностите в различните квартали. Това е правилният подход. Станциите - и държавните, и нашите на AirBG.info - измерват общото замърсяване. А работа е на учените е да отворят и да видят във всеки квартал тези фини прахови частици от какви източници идват. Те имат тази възможност и трябва да го направят.

Евгени Крусев, заместник-кмет на София, ресор "Транспорт": Основен приоритет в Столична община е развитието на градския транспорт и стимулиране на хората да използват градски транспорт, вместо техните лични автомобили. Цялостната реформа на цените на превозните документи включваше както повишаване на билетчето за еднократно пътуване, така и намаляване на картите или запазването на определени карти. В случая годишната карта, която беше намалена до 365 лв. се радва на огромна популярност и изключително много хора я използват, което е доказателство, че тези хора са трайно привлечени към градския транспорт, те го използват редовно.

Петър Торньов, архитект, урбанист, един от основателите на Група Град: Трудно ми е като архитект да преценя дали причината за замърсяването е от автомобили или от твърдо гориво, както се твърди, че е по-големият замърсител. Само знам, че тези два замърсителя са в пъти повече, отколкото замърсяват ТЕЦ-овете на София. Мисля, че с твърде много мерки закъсняваме, ако гледаме това, какво се случва в Европа в тази насока. Проблемът е много комплексен - тук не става дума само за саниране на стари сгради и за стандарти в новото строителство, които трябва да бъдат достатъчно енергийно ефективни. Имаме един наследен сграден фонд на София, който много трудно може да бъде саниран по някакви модерни стандарти, от друга страна това е един икономически проблем - ние не можем просто с едно натискане на едно копче да накараме всички да преминат от твърдо гориво към други по-екологични начини.

Проф. Христомир Брънзов, директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН: Мръсен въздух вечер, когато автомобилите са паркирани имаме в София при случаи на температурни инверсии. В София има много често температурна инверсия, но температурните инверсии са различни. Има плитки температурни инверсии, които почти винаги са през есенно-пролетния сезон, дори през лятото ги има, но те са до около 50 м височина и с изгряването на слънцето се разрушават бързо. Има дълбоки температурни инверсии, каквито бяха тук с тази серия последните, които въобще не могат да се разрушат през деня. Независимо от всичко, дори да няма вятър, температурната инверсия от слънцето започва да изтънява и да се разрушава. Затова най-плътно е затворено Софийското поле през нощта и затова тогава всичко, което генерира градът си остава в него. През деня, понеже изтънява инверсията, в някои случаи може и въобще да се разруши, тогава има вентилация и затова обикновено през нощните часове и студените инверсията води до по-високо замърсяване. През зимата инверсиите не се разрушават толкова бързо, както през лятото.

Ивайло Хлебаров от екосдружение "За Земята": България, за съжаление, беше осъдена миналата година, април месец, за систематично неспазване и непокриване на среднодневните и средногодишни норми за ФПЧ 10, което всъщност показва, че за времето, за което сме осъдени - от 2007 до 2014 г. - институциите, които е следвало да приведат качеството на въздуха в нормите, не са си свършили работата. И тук е въпросът дали те имат капацитета, желанието, възможността да го направят това нещо, защото част от мерките са, разбира се, не толкова популярни, те са и трудни и изискват един доста по-дълъг времеви хоризонт - няма как да стане нито за месец, нито за два, за две или три години. Но въпросът е, че има едно много сериозно бавене, а здравето трябва да е на първо място и ние имаме много високи превишения.

Вижте целия дебат във видеото.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ1!