Кои направления на здравеопазването се нуждаят от най-сериозни мерки?
Предаване: Референдум с Добрина Чешмеджиева, 02.12.2014
В това издание на "Референдум":
Ще доведат ли до подобряване на здравеопазването заявените мерки от здравното министерство? Кои направления се нуждаят от най-сериозна реорганизация? И дали обсъжданата здравна реформа ще ограничи изтичането на средства от системата?
В студиото на "Референдум" министърът на здравеопазването дискутира с управителя на НЗОК, с председателя на БЛС, лекари и представители на пациентски организации идеите си за промени в здравната система. Реформа ли стартира или бързи мерки в спешна ситуация за подобряване на качеството на здравеопазване. По тази тема дискутирахме в предаването.
Социологическото допитване на Алфа Рисърч в реално време тества обществените нагласи по темата днес с въпроса смятате ли, че заявени те мерки от Здравното министерство ще доведат до подобряване на здравеопазването.
Гости в студиото на "Референдум" днес бяха:
Петър Москов, министър на здравеопазването
Румяна Тодорова, управител на НЗОК
Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания
Станимир Хасърджиев, председател на УС на Националната пациентска организация
Цветан Райчинов, председател на БЛС
Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ
Емил Райнов, зам.-председател на Здравната комисия в Парламента, депутат от БСП-Лява България
Участвалите в допитване на Алфа Рисърч специално за това издание на "Референдум" подреждат направленията, които се нуждаят от най-сериозни и спешни мерки. Според 67,5% от участниците в проучването това е Спешната помощ. На второ място с 56.0% поставят достъпа в по-малките населени места до здравните услуги. 36,8% подреждат на трето място цените на лекарствата. А с 30,8% на четвърто място е поставено заплащането на труда на лекарите и медицинския персонал.
По думите на министър Москов от миналата седмица има валидирана определена концепция за развитие на Спешната помощ. Той обясни, че това е сериозно основание българското правителство да защитава пред европейските институции възможността през следващата година ние да получим за направление Спешна помощ по Оперативна програма "Региони в развитие" сериозна сума пари, с които да започне реализацията на мерките по концепцията - обновяването на автопарка, новите технологии, новия сграден фонд по спешните болнични комплекси, залегнали в тази концепция. Бюджетът за здравеопазването дава възможност за увеличаване на възнагражденията в Спешната помощ от януари 2015 г. с 20%.
Д-р Десислава Кателиева обясни, че при предишно предложение за увеличаване на възнагражденията със 100 лева, никой не се е върнал да работи там. Спешната помощ е много болна и се нуждае от реанимационни мерки. Тя определи новата концепция като добра.
Д-р Румяна Тодорова заяви, че бюджетът на НЗОК, спуснат от Министерство на финансите е с 80 млн. по-малко и ако тези пари се дадат за здравеопазване, това ще е добре. Тя беше категорична, че приоритетно трябва да се изгради Спешната помощ и чак тогава може да се очаква реформа в сектора на здравеопазването. След нея трябва да се реформира извънболничната помощ и болничната помощ ще си дойде сама на мястото.
Станимир Хасърджиев изтъкна, че Спешната помощ засяга всички български граждани от мига на раждането им до момента на тяхната смърт. Той подчерта, че реформата трябва да бъде направена от всички, които засяга тя.
По думите на Цветан Райчинов Министерството на здравеопазването започва своята работа с голяма скорост. Важно е обаче да се говори за кадрите в Спешната помощ. %И не по-малко важно е кое е спешна помощ и кое е неотложна помощ.
Евгения Адърска посочи, че е наложителен обществен дебат и това според нея ще успокои хората.
Гледайте "Референдум" тази вечер от 21:00 часа по БНТ1!
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News