Колко килограма документи са нужни за работата на два соларни панела в България?

Мнозина ги помнят. Блок 63 в софийския квартал "Гео Милев". 14 етажа, два входа, добре поддържан паркинг с бариера и дистанционно управление. И най-вече - малка фотоволтаична централа, кацнала на покрива.

Камерата на "Зелена светлина" ги откри преди малко повече от две години. Бяха първите в София малки производители на енергия от слънцето. С постъпленията от подадения ток в мрежата поддържаха образцово общите пространства на имато си. Разказаха ни за своите очаквания, за трудния път на узаконяването и предимствата на системата.

Ето какво сподели председателят на етажната собственост Антон Желев тогава:

„Какво се промени към днешна дата ли? Промените за жалост са такива, че обясняват защо европейският модел за стимулиране на малките производители на енергия от слънцето е все по-малко предпочитан у нас. Ентусиасти не липсват. Но ето какви са наблюденията на Българската соларна асоциация, която обединенява малките фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия от слънцето, монтирани върху покриви и фасади на жилищни, обществени сгради, за захранване на местни бизнеси и земеделски стопанства“.

Бюрократичната мрежа буквално смазва този тип производство. Притежаването на няколко соларни панела, които могат да захранят няколко домакински уреда изискват собствениците да ползват услугите на счетоводители, финансови консултанти, електротехници, строителни и електроинженери, които да комуникират по няколко пъти в месеца със следните страни: Министерство на енергетиката; Агенция за устойчиво енергийно развитие; Комисия за енергийно и водно регулиране; Фонд Сигурност на електроенергийната система; Електроразпределително предприятие; Електроснабдително предприятие; Дружество търговец на електроенергия; Дружество за координиране на балансираща група на производители на електроенергия; Електроенергиен системен оператор; Национална електрическа компания; Български енергиен холдинг; Национална агенция за приходите; Министерство на финансите; Банкови или други финансиращи институции; Министерство на земеделието; Държавен фонд Земеделие; Комисия за финансов надзор; Агенция Митници и други.

Изброените институции не са намесени само по време на изграждането на инсталацията, а кръжат около производството по време на целия живот на системата, планирана за около 25 години.

Изводът на сдружението е, че всичките документи и такси не просто спират бъдещите инвестиции в децентрализирани зелени производства, но принуждават вече съществуващи обекти да бъдат откачени от мрежата, демонтирани, продадени и предадени за рециклиране. Грешка няма. Това се случва през 2016-та в страна-член на Европейския съюз.