Крадецът на праскови

Красотата не може да бъде скрита, любовта не може да бъде убита, дори в един откраднат миг

Държава: България
Година: 1964
Времетраене: 105 минути
Крадецът на праскови
За продукцията

По едноименната повест на Емилиян Станев

Сценарий: Въло Радев

Режисьор: Въло Радев

Оператор: Тодор Стоянов

Музика: Симеон Пиронков

В ролите: Невена Коканова, Раде Маркович, Наум Шопов, Михаил Михайлов

В края на Първата световна война съпругата на български офицер се влюбва в сръбски военнопленник...

"Войната - това е не само фронта и димящите дула, кръвта и физическите страдания, смъртта. Войната - това са и претърпелите крушение илюзии, опустошените души, несбъдналите се мечти и идеали, обречените чувства и надежди. Такъв невидим и поради това още по-страшен образ на войната създава филмът "Крадецът на праскови". Действието се развива в края на Първата световна война, далече от предната линия, в красивия старопрестолен град Търново. Животът в града е белязан от печата на назряващата национална катастрофа. На този печален и тревожен фон се ражда и процъфтява една голяма любов - мъчителна и безнадеждна, но светла, преобразяваща, каквато може да бъде само любовта по време на война." Любен Станев - Българска национална филмотека

1918 година. Наближава краят на Първата световна война. По улиците на Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си, сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина. Гладът го довел до бягство от военнопленическия лагер. Иво е сръбски поручик,бивш учител по музика, сега военнопленник. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. Тя е съпругата на коменданта, предано затворена в дългогодишния навик на брака си, без деца. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланик Дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в това размирно време любовта им е обречена, но това засилва още повече чувствата. Комендантът долавя промяната у съпругата си. В града започват бунтове и той нарежда лагерът да бъде преместен. Заповядва да стрелят по всеки, който се доближи до къщата. Иво се отделя от колоната, за да се сбогува с Лиза...

Специална награда на журито, Награда за женска роля на Невена Коканова, Награда за мъжка роля на Раде Маркович от Фестивала на българското кино във Варна /1964/.