Красимир Ципов за охраната на границата от армията

Гост в студиото на „Още от деня“ беше заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, за да продължи разговора, който започна още миналия петък в предаването, свързан с проектозакона, който ще даде възможност на армията да охранява границата и да ни пази от бежанците.

„Армията съдейства на органите на Министерство на вътрешните работи, по-специално на органите на гранична полиция, от края на месец април. До момента обаче това съдействие се изразяваше в  логистична подкрепа, бяха осигурени високопроходими автомобили и за превоз на незаконни мигранти и за превоз на служители на Министерство на вътрешните работи, ремонтни екипи. В края на миналата година това съдействие беше временно преустановено. Поради тази причина и по инициатива на премиера Борисов беше подготвен този законопроект“, обясни Ципов.

Той каза, че законопроектът е кратък и предвижда участие на въоръжените сили в мирно време по изпълнението на задачи, свързани с охраната на държавната граница. Армията няма да се ползва във всеки един случай, а само при необходимост.

„Смятам, че е необходимо армията да участва в охраната на държавната граница и съвместно с органите на гранична полиция да подготвя евентуално тактически планове при по-засилен миграционен натиск. През последната седмица получихме своеобразни предупреждения, че през пролетта, когато се затопли времето може да очакваме по-силен миграционен натиск. Виждате, че от Европейската комисия даде тримесечен срок на Гърция да предприеме всички необходими мерки по охраната на външната граница на Европейския съюз“, категоричен е Ципов.

„В законопроекта съвсем ясно е посочено, че изпълнението на тези задачи по участието в охраната на държавната граница ще се възложи на въоръжените сили с акт на министерския съвет, който трябва да предвиди необходимото ресурсно осигуряване. Министърът на отбраната ще определи и правилата за използване на сила при изпълнението на тези задачи по охрана на държавната граница“, уточни заместник-министърът на вътрешните работи.

„България има готовност да се справи с по-засиления миграционен натиск и искаме отново да дадем ясния знак към нашите европейски партньори, че България охранява добре външната граница на Европейския съюз и искаме отново да получим тези високи оценки, които бяха получавани през последните шест месеца“, каза Ципов.

Той обясни, че изграждане на ограда на българо-гръцката граница е сложно като действие или мероприятие, защото там границата е над 400 км – много по-дълга от границата на България и Турция. „Готови сме да получим подкрепа и от Вишеградската четворка до толкова, до колкото трябва сами със собствени средства да  осигурим охраната на външните граници на Европейския съюз“, продължи заместник-министърът на вътрешните работи.

Обявен е търг за малко под 500 млн. лв. за новите документи за самоличност.

„Документите са същите като формат, като дизайн, само това, което е някаква новост е да се предвиди така, както в момента има електронен носител в паспортите, такъв евентуално да има и в личните карти, който от една страна да съхранява биометричните данни на българския гражданин. И тогава, когато той пътува в рамките на ЕС да може с тази лична карта да преминава през т. нар. електронни гейтове. Това е някакво много сериозно облекчение до толкова, до колкото  в момента на не по-малко от летищата българските граждани, които пътуват с личната си карта, седят и чакат на опашки, за да минат през съответната проверка на документа за пътуване. От друга страна в този електронен носител ще се съдържа и т. нар. електронна идентификация, чрез която ще се даде възможност на българските граждани да ползват електронни и административни услуги, предоставени от държавата“, разясни Ципов.

Очаква се по отношение на документите за самоличност началото да бъде дадено от края на 2017 или от началото на 2018 г. Българският гражданин ще може да прецени дали да ползва по такъв начин електронната идентификация.