Кръстникът

По едноименния романа на Марио Пузо

Режисьор Франсис Форд Копола

В ролите: Ал Пачино, Марлон Брандо, Джеймс Каан, Робърт Дювал, Даян Кийтън, и др.

"Адвокат с куфар може да открадне повече от хиляда мъже с оръжие" е репликата, с която се гордее Марио Пузо и не влиза във филма, защото Марлон Брандо я намира за "твърде поучителна".

"Предложението, което не можеш да откажеш", по стара сицилианска традиция, е поканата за война, с която започват сватбите и погребенията на мафията в "Кръстникът".

Когато главата на най-старата гангстерска фамилия в Ню Йорк решава да предаде властта, започва война между клановете с бруталност, гонения, убийства и отмъщение до избирането на наследника.

Продуцентът от Парамаунт - Питър Барт, откупува правата за филмирането на романа, преди да е бил завършен. Нищо не е случайно и това е началото на първия филм с продължения в киното, като оглавява печалбите до 1976г. /следван от "Челюсти" и виртуалните фантастики/.

В биографичната си книга - "Песните, на които ме учеше мама", Марлон Брандо пише, че многократно е отказвал ролята заради прославата на Мафията. По-късно продуцентът Ал Руди признава, че "това бе най-нещастният филм, който съм снимал. Никой не се забавляваше, нямаше нито един весел ден."

Волевите челюсти тип "булдог" са пожелани от Марлон Брандо и изпълнени с протези от зъболекар. Отливката е изложена в Американския музей на филмовите изображения в Куинс, Ню Йорк.

"Дон" означава "чичо" на италиански и вместо с личното име във филма обръщението е свързано с фамилията на героя - Дон Корлеоне.

Родителите на Ал Пачино са емигрирали от Сицилия в Америка - също като Вито Корлеоне. Това е една от причините актьорът да бойкотира Церемонията за връчване на "Оскар"-ите заради подценяване в "поддържаща" ролята на неговия герой, който преобладава на екрана повече от главния на Марлон Брандо.

"Кръстникът" е сниман на повече от 100 места в Ню Йорк, вместо в Холивуд, поради скъпото изграждане на декори.

През 2007г. Американският филмов институт го издига на 2-ро място в Класацията за "Най-великите филми на всички времена" след "Гражданинът Кейн" (1941)

Глава на голяма сицилианска фамилия в Ню Йорк, дон Вито Корлеоне и съпругата му Кармела празнуват сватбата на дъщеря си Кони с Карло Рици. Всички от семейството са свързани с мафията освен Майкъл - малкият син току-що се е върнал от война, не проявява интерес към "бизнеса" и може да изчисти фамилната история.

Иначе бизнесът е като самия Корлеоне - благ и щедър към тези, които го уважават и безмилостно жесток, когато някой застрашава "доброто" на семейството. Корлеоне живее в духа на старите времена, но нови течения навлизат в общата територия. Когато коварен съперник се нуждае от неговото влияние, за да продава дрога, Корлеоне отказва.

Дилърът Върджил Солоцо предлага сделка - процент от печалбата срещу защита от Корлеоне. Кръстникът морално е против употребата на наркотици. Отказът е последван от опит за убийство. Майкъл е принуден да направи това, което най-малко иска - да обяви война на всички, която може да раздели фамилията.

Златна Романова

"Трябва да се върна на работа. Това е част от церемонията. Никой сицилианец не отказва молба, дори на сватбения ден на дъщеря си."

"Разкажи ми за Джони Фонтейн, Майкъл?"

"Когато Джони започваше, той беше свързан в личен обслужващ договор с лидера на неговата банда. Кариерата му напредваше и искаше да напусне. Но шефът не го пускаше. Сега Джони е кръстен от моя баща. Той се срещнал с неговия шеф и му предложил 10 000 долара, за да го освободи, отговорът бил "не". На следващия ден баща ми се върнал, този път с Лука Брази. За един час получил свободата му с подписан чек за 1000 долара."

"Как е успял?"

"Направил му предложение, на което не се отказва."

"Какво е било?"

"Лука Брази опрял оръжие в главата му и баща ми го уверил, че нито вътрешностите, нито подписът му ще бъдат в договора".

"Това е истинска история, Кей. Това е моето семейство, но не и аз."

3 награди "Оскар" за: филм на продуцента Албърт С.Руби, сценарий на Франсис Ф.Копола и Марио Пузо, главна роля на Марлон Брандо /1973/;

4 награди "Златен глобус" за: най-добра драма, режисура на Франсис Ф.Копола, главна роля на Марлон Брандо и оригинална музика на Нино Рота /1973/;

Награда "Давид" за най-добър чуждестранен филм на продуцента Албърт С. Руби и Специален "Давид" за актьорска игра на Ал Пачино от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1973/;

Награда "ГРАММИ" за оригинална музика на Нино Рота /1973/;

Награда за най-добър актьор в поддържаща роля на Робърт Дювал и Второ място за филм, режисура на Франсис Ф. Копола и главна роля на Марлон Брандо от Нюйоркския кръг на филмовите критици /1973/;

Награда за най-добър адаптиран сценарий на Франсис Ф. Копола и Марио Пузо от Американската гилдия на киносценаристите /1973/;

Награда "Антъни Аскуит" от БАФТА за оригинална музика на Нино Рота /1973/;

Награди за режисура на Франсис Ф.Копола и главна роля на Марлон Брандо от Филмовата критика в Канзас /1972/...