Кръстникът

Гангстерска сага

По едноименния романа на Марио Пузо

Режисьор: Франсис Форд Копола

В ролите: Ал Пачино, Марлон Брандо, Джеймс Каан, Робърт Дювал, Даян Кийтън, и др.

ФАБУЛА

Когато главата на най-старата гангстерска фамилия в Ню Йорк решава да предаде властта, започва война между клановете с бруталност, гонения, убийства и отмъщение до избирането на наследник...

ФИЛМ

Продуцентът от "Парамаунт" Питър Барт откупува правата за филмиране на романа на Марио Пузо - "Кръстникът", преди да е бил завършен. Нищо не е случайно и това е началото на първия филм с продължения в киното, който оглавява печалбите до 1976г. (следван от "Челюсти" и виртуалните фантастики).

В биографичната си книга "Песните, на които ме учеше мама" Марлон Брандо пише, че многократно е отказвал ролята заради прославата на Мафията. По-късно продуцентът Ал Руди признава, че "това бе най-нещастният филм, който съм снимал. Никой не се забавляваше, нямаше нито един весел ден."

Волевите челюсти тип "булдог" са пожелани от Марлон Брандо и изпълнени с протези от зъболекар. Отливката е изложена в Американския музей на филмовите изображения в Куинс, Ню Йорк.

"Дон" означава "чичо" на италиански език и вместо с личното име във филма обръщението е свързано с фамилията на героя - Дон Корлеоне.

Родителите на Ал Пачино са емигрирали от Сицилия в Америка, също като Вито Корлеоне. Това е една от причините актьорът да бойкотира Церемонията за връчване на "Оскар"-ите заради подценяване в "поддържаща" роля на неговия герой, който преобладава на екрана повече от главния на Марлон Брандо.

"Кръстникът" е сниман на повече от 100 места в Ню Йорк вместо в Холивуд, поради скъпото изграждане на декори.

През 2007 Американският филмов институт го издига на 2-ро място в Класацията за "Най-великите филми на всички времена" след "Гражданинът Кейн" (1941)

СЮЖЕТ

Глава на голяма сицилианска фамилия в Ню Йорк, дон Вито Корлеоне и съпругата му Кармела празнуват сватбата на дъщеря си Кони с Карло Рици. Всички от семейството са свързани с мафията освен Майкъл - малкият син току-що се е върнал от война, не проявява интерес към "бизнеса" и може да изчисти фамилната история.

Иначе бизнесът е като самия Корлеоне - благ и щедър към тези, които го уважават, и безмилостно жесток, когато някой застрашава "доброто" на семейството. Корлеоне живее в духа на старите времена, но нови течения навлизат в общата територия. Когато коварен съперник се нуждае от неговото влияние, за да продава дрога, Корлеоне отказва.

Дилърът Върджил Солоцо предлага сделка - процент от печалбата срещу защита от Корлеоне. Кръстникът морално е против употребата на наркотици. Отказът е последван от опит за убийство. Майкъл е принуден да направи това, което най-малко иска - да обяви война на всички, която може да раздели фамилията...

*"Адвокат с куфар може да открадне повече от хиляда мъже с оръжие" е репликата, с която се гордее писателят Марио Пузо и не влиза във филма, защото Марлон Брандо я намира за "твърде поучителна".

**"Предложението, което не можеш да откажеш", по стара сицилианска традиция, е поканата за война, с която започват сватбите и погребенията на мафията в "Кръстникът".

Златна Романова

"Трябва да се върна на работа. Това е част от церемонията. Никой сицилианец не отказва молба, дори на сватбения ден на дъщеря си."

"Разкажи ми за Джони Фонтейн, Майкъл?"

"Когато Джони започваше, той беше свързан в личен обслужващ договор с лидера на неговата банда. Кариерата му напредваше и искаше да напусне. Но шефът не го пускаше. Сега Джони е кръстен от моя баща. Той се срещнал с неговия шеф и му предложил 10 000 долара, за да го освободи, отговорът бил "не". На следващия ден баща ми се върнал, този път с Лука Брази. За един час получил свободата му с подписан чек за 1000 долара".

"Как е успял?"

"Направил му предложение, на което не се отказва."

"Какво е било?"

"Лука Брази опрял оръжие в главата му и баща ми го уверил, че нито вътрешностите, нито подписът му ще бъдат в договора".

"Това е истинска история, Кей. Това е моето семейство, но не и аз."

НАГРАДИ
Награди "Оскар" за продуцента Албърт С.Руби, сценарий на Франсис Ф.Копола и Марио Пузо, главна роля на Марлон Брандо (1973)
Награди "Златен глобус" за драма, режисура на Франсис Ф.Копола, главна роля на Марлон Брандо и оригинална музика на Нино Рота (1973);
Награда "Давид" за чуждестранен филм на продуцента Албърт С. Руби и Специален "Давид" за актьора Ал Пачино от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" (1973)
Награда "ГРАММИ" за оригинална музика на Нино Рота (1973)
Награда за поддържаща роля на Робърт Дювал, Второ място за филм, режисура на Франсис Ф. Копола и главна роля на Марлон Брандо от Нюйоркския кръг на филмовите критици (1973)
Награда за адаптиран сценарий на Франсис Ф. Копола и Марио Пузо от Американската гилдия на киносценаристите (1973)
Награда "Антъни Аскуит" от БАФТА за оригинална музика на Нино Рота (1973)
Награди за режисура на Франсис Ф.Копола и главна роля на Марлон Брандо от Филмовата критика в Канзас (1973)