Хипнозата е толкова древна, колкото и самото човечество. Клинописните плочки, намерени в междуречието на Тигър и Ефрат, свидетелстват за това, че най-древният известен нам народ – шумерите – са познавали хипнозата още в ІV хилядолетие преди Христа и са я използвали точно така, както се използва и днес.
Шумерските жреци лекували болните посредством внушение по време на сън. Още тогава са знаели, че има три състояния на хипнозата – лека, средна и дълбока. В индийските санскритски текстове се появяват описания на „сън в будно състояние“, „сън в сънищата“ и „сън в блаженството“. Днес опитните йоги могат да стигнат до състояние на самохипноза чрез медитация. Древните египтяни имали специални храмове, в които болните, търсещи изцеление, да преспиват. Народните лечители държали пред очите на пациента блестящ метален диск, за да предизвикат умора, която преминавала в хипнотичен сън. В Древна Гърция също имало такива храмове, в които болните оставали за определен период. По време на лечебния сън жреците нашепвали хипнотични думи, които в комбинация с храмовата атмосфера, водели до самоизцеление. В Рим приемали хипнозата като „магическо изкуство“, но болните търсели медиумите за лечение и съвет.
Хипнозата във вид на храмов сън се е съхранила почти до средата на 5ти век. Впоследствие христянските монаси използвали молитви, светена вода, мощи на свети великомъченици и полагане на ръце, които имали същия ефект. Монасите в Атон пък изпадали в състояние на самохипноза като се взирали в собствения си пъп. През 19 век английският лекар Джей Брайд налага понятието хипноза. Той стига до заключението, че основните феномени на хипнотизма като каталепсия, анестезия и амнезия, могат да бъдат постигнати и без внушаване на сън.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News