Непокорната Лейди

Режисьор Люк Бесон

В ролите: Мишел Йео, Дейвид Тюлис, Маркъс Уолдоу, Джонатан Рагет, Бенедикт Уонг, Сюзън Улдридж и др.

Действителната история на Аун Сан Су Чи, начело на демократичното движение в Бирма и далече от семейството й в Оксфорд.

С работно заглавие "В светлината", сценарият на Ребека Фрейн е писан три години и се позовава на интервюта с ключови фигури от обкръжението на символа на Мианмар.

Случайно, стихийно или страстно саможертвата е тази, която обезсмъртява всички герои на Люк Бесон - под земята ("Метро"), във водата ("Безкрайна синева"), в 100-годишната война ("Жана Д'Aрк"), около Земята ("Петият елемент") или в Агенцията ("Никита"). "Непокорната лейди" е първата героиня, за която саможертвата е съзнателна. Историята е част от политическата картина в Бирма и днес, а самата Лейди - Аун Сан Су Чи е герой на страната си.

Дъщеря на народен революционер, съпруга на английски професор, майка на две деца, една жена жертва личния си живот, за да протестира срещу диктатурата в Бирма отвсякъде - от улицата, от затвора и под домашен арест. 30 години следва своя хуманен избор и признанията с Нобелова награда, Сахаров или тази на Американския конгрес не компенсират жертвите й на борец-пацифист.

Ролята на жива легенда е опасно прецизна за актьорския талант, защото митът не трябва да обсебва човешкото, което пък не бива да принизява величието. Мишел Йео служи достойно на образа не само с физическа прилика. Дейвид Дюлис е реален партньор в двойна роля на екрана, декорът е автентичен, а борбата в Бирма продължава, докато звучи музиката на Брайън Ино, Боно, Адам Клейтън, Шаде и Моцарт. За опаковки в разпространение и реклама на своите филми, режисьорът Бесон отказва лични коментари, за да не влияе на възприятието на зрителите. Принципът на автора негласно отнема правото и на другите за оценка.

Дългата диктатура в Бирма е тема и в "Рангун" /1995/ на реж. Джон Бурман, където Патриша Аркет е само авантюристичен свидетел на репресиите в страната със спасително бягство в Тайланд.

През 1988г. Аун Сан Су Чи живее в Оксфорд, омъжена за историка Майкъл Арис. Новината за болната й майка я връща в родината, където тя е "наблюдаваната" дъщеря на народния революционер Аун Сан, убит в Британска Бирма през 1947г. Изоставила съпруг и двамата си синове, Си Чун се опитва да остане в семейния фокус, но беззаконията на хунтата не я оставят безразлична.

Тя влиза в борбата срещу диктатурата, управляваща от 1962г. За мирните си протести е наказана с домашен арест без право на замяна и следващите 15 от 21 години минават зад оградата преди освобождаването й през ноември 2010г. Дистанцията и раздялата не стопяват подкрепата и любовта в семейството. За целия период, до последната им среща през 1995г., Майкъл Арис успява да посети съпругата си само пет пъти.

Тя не може и не иска да пътува, защото няма да я пуснат обратно. Аун Сан Су Чи посвещава живота си на свободата в Мианмар, печели избори, които генералите не признават и награди, които не спасяват...

Златна Романова

Наградата на публиката за най-добър филм на Люк Бесон от Международния филмов фестивал в Дърбан, Южна Африка /2012/;

Наградата за защита на човешките права на Люк Бесон от Международния фестивал "Кино за мир" в Берлин /2012/;

Награда за най-добра актриса на Мишел Йео от Международната пресакадемия в Лос Анджелис, Калифорния /2011/.