26 години след падането на Берлинската стена и след като в България започнаха т.нар. "промени", днес в студиото на "Денят започва с култура" разговаряхме за това какви стени не успяхме да разрушим в себе си и около себе си и какви нови ограждения издигнахме. За Мехмед Карахюсеинов - поетът, станал една от не малкото жертви на Възродителния процес, си спомнихме днес с гостите Марин Бодаков, писател, и Георги Михайлов от фондация "Мехмед Карахюсеинов".
Георги Михайлов сподели, че Мехмед Карахюсеинов е един човек с доста ясно изразени артистични заложби - художник, поет, преводач. За съжаление неговата прямота в много случаи не му е позволявала да върви напред. Работи като строителен работник, осветител, печатар, като уредник във вестници. В навечерието на смяната на имената, когато му съобщават на партийно събрание, че в България вече няма турци, той взима крайното решение да се самозапали в знак на личен протест срещу този акт. Поезията му от този период показва колко е бил наранен от този акт. Последните три стихотворения в книжката, която представяме днес в студиото, са писани, когато той вече не може да говори и е в едно много тежко състояние, разказа Михайлов и допълни, че докато е лежал в болница в кома с висока степен на изгаряния, името му е било сменено.
Марин Бодаков беше категоричен, че стиховете на Мехмед Карахюсеинов надживяват времето. Текстовете му са непокътнати. Поетите от породата на Мехмед Карахюсеинов са пророци, каза още той.