Месото на пазара - за какво плащаме

Масово се запазва тенденцията изкупните цени на месото от родните производителите да са изключително ниски, за разлика от крайната от потребителска цена. Животновъдите са категорични, че тази практика извива ръцете им и прави оцеляването на стопанствата им изключително трудно. Така например тази година изкупната цена за живо тегло на агнешкото е едва 4.70, а в магазините месото се търгува за повече от 13 лева на килограм. Как става това? Отговорът в "Денят започва".

Красимир Бурмов се занимава с животновъдство повече от 30 години. В момента в стопанството му във великотърновското село Руня има над 1000 овце и агнета. Разказва обаче, че през последните години един от основните проблеми, с които се сблъсква са ниските изкупни цени на месото.

"Принудени сме да продаваме на 4.70. Това е жива стока. Живата стока всеки ден струва пари. Всеки ден се харчи, за да се отгледа тази жива стока, за да се съхрани и няма как да си позволим да продължим да губим", казва животновъдът.

Изчисленията показват, че за отглеждането на едно 30-килограмово агне, средно стопанинът влага по 141 лева в храна и лекарства. Продава го на цена от по 4.70 за килограм. Така не само не печели, а дори губи по 14 лева.

"Разходите, които се влагат в производството за килограм агнешко са 5.20, значи тия 4.70 са с 50 стотинки под себестойността. Кажете как може да произвеждаш бонбончета по 20 стотинки и да ги продаваш на пазара по 18 стотинки и бизнесът ти да оцелее, да се развива и да вървиш напред", пита Бурмов.

И въпреки че изкупната цена е толкова ниска, оказва се за потребителя нещата стоят по друг начин. Така в дните преди празниците килограм агнешко в магазина струва средно около 13 лева, а на места достига дори до 18. От експертна гледна точка обяснението дава Едуард Стойчев: "Нито ние като потребители, които плащаме т.нар. 13 лева, нито производителят, който произвежда за 4.70, сме доволни. На нас ни е скъпо, на него му е евтино, парите потъват някъде по веригата. И точно поради тази причина, която обсъдихме преди малко, няма между потребител и производител, която да бъде скъсена. Винаги трябва да минеш през някакъв посредник, то по цял свят търговията е такава, но тази посредническа верига се оказва много силна и има възможност да придобива голяма част от печалбата."

Друг негативен фактор, според експерта, е, че потреблението намалява, а оттам - производителят разчита на по-висока печалба от по-малко продажби и така проблемите се задълбочават. Като  това важи и за животновъдите, и за земеделците. Възможното решение - адекватно субсидиране.

"Първо, трябва да бъдат създадени условия нашите производители да могат да произвеждат голямо количество конкурентна като цена стока - тоест да може да се конкурираме с евтината, субсидирана западна продукция. Това е първата стъпка. Втората стъпка вече ще бъде - тази продукция, която ще е в големи количества, както навремето е била, да стига по лесен начин до потребителите, за да можем да я консумираме", обяснява Едуард Стойчев.

А в момента за животновъди като Красимир директният достъп до големите търговски вериги е почти невъзможен.

"За да стигнем до големите вериги магазини първо трябва да прекараме агнетата през лицензирана кланица, където да бъдат обработени според изискванията, да ни издадат съответния документ, с този документ ние да продадем на големите вериги магазини. Това е много трудно, тъй като ние сме така средна ръка производители", казва Бурмов.

И въпреки високата цена в търговските вериги, спорен остава въпросът за произхода на месото. Затова преди предстоящите празници, съвет към потребителите от експерта Едуард Стойчев: "Да купуват агнешко месо само от проверени магазини, където познават собствениците или продавачите, и да получат максимална гаранция, че месото е прясно и че е българско. То има и различен вид, и вкусовите му качества са съвсем различни."

"Знаем какъв е цвета на месото, каква е дебелината на кокала, нещата драстично се разминават. При всички случай големият процент е внос, по всичко си му личи", категоричен е животновъдът Красимир Бурмов.

А докато масово слагаме на трапезата си вносно месо с неясен произход, родната стока най-често се търгува по големите европейски пазари.