Мисия доброволец

19-годишен испанец е приел за мисия в живота си да бъде доброволец. В момента той е в Сливен, а преди това е бил като доброволец в Сахара. За пътя от Испания до България през Сахара и мотивите за своя избор Даниел Серано разказа за "Денят започва" в Сливен.

Той е един съвсем нормален на пръв поглед младеж, но с интересна за възрастта си житейска философия. Срещнахме се на едно от най-любимите му места в града – емблематичния за Сливен фонтан „Кълбото“. Даниел е от един месец в града, говори трудно английски, но вече се опитва да се изказва и на български.

„Казвам се Даниел и съм на 19 години. Аз съм от Испания“, представя се той.

Преди да дойде в Сливен, воден от желанието си да помага на хората в нужда напълно доброволно, Даниел с други негови приятели са били на мисия в Сахара. Там са помагали на деца и семейства в нужда. Предостави ни и видеозапис от работата си там, с която се гордее.

„Когато бяхме в Сахара, ние доставяхме храна, дрехи, играчки на бедните деца. За нас това са дребни неща, но те носеха много щастие на хората“, спомня си Даниел Серано.

Докато е бил в Сахара и е разговарял с децата е взел решение, че освен с ежедневни неща, може да ги зарадва и с още нещо. Сформирал е детски футболни отбори и ги обучавал да играят. Това го вдъхновило да развие идеята си в бъдеще.

„ Да. Имам такъв бъдещ план да създам детски футболни отбори, както тук, така и в Испания. А може да се върна и в Сахара“, казва той.

Даниел разказа, че като доброволец в различни страни и светове той се среща с нови хора, опознава различни места и култури, което, според него, ще помогне за развитието му като личност. В момента, впечатлен от Сливен, Даниел снима филм за Сливен. Идеята се родила спонтанно

„Моят приятел Веско ме пита дали мога направя такова видео. Идеята ми се стори прекрасна. Сливен има уникален и интересен дух, хората са интересни, има и красиви планини“, разказва доброволецът.

В Сливен Даниел по проект на местната неправителствена организация „Жажда за живот“, която дълги години приема чуждестранни доброволци от Европейската доброволческа служба и програма Еразъм+. Тук Даниел ще се среща със свои връстници и ще работи по теми за рисково поведение сред подрастващите. В тази посока е интересно първото му впечатление от младите хора в България.

„Забелязах, че повечето български момичета започват да се гримират прекалено рано. В Испания, например, започват да се гримират на 18-19 години, а тук още на 14“, споделя той.

Даниел не може да обясни причината за това, но посочва факта като притеснителен за развитието на младежите. Запознат е и със склонността на връстниците си към наркотични вещества и подобни рискови за живота фактори, но никога не е опитвал от тях. След множество разговори и срещи Даниел вече има слабост към нещо традиционно българско.

За разлика от от други момчета на 19 години, ценностите на Даниел са различни. Разказва, че в свободното си време чете книги на открито, обича да пише. Редовно описва преживяванията си в личен дневник, от който ще издаде след време сборник с кратки истории. Факт, който ни изненада и го попитахме дали има

приятелка и къде е нейното място в живота му.

„ Оооо, сам съм. Имах две връзки с момичета в живота си, които бяха драматични. Сега мразя такива връзки. Искам да опозная себе си, а не другите хора“, казва той.

Въпреки това си убеждение, Даниел сподели, че не се оплаква от липса на внимание. Почти всеки ден със свои приятели от Сливен спортува, опознава Сливен и региона. И докато се разделяхме Даниел сподели, че мечтата му е всички хора да бъдат щастливи, да открият себе си в забързания свят и да помагат – винаги и с

каквото могат.