Мостът на Кольо Фичето край Бяла

Мостът, построен от Колю Фичето, се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. по заповед на Мидхат паша. Той е дълъг 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен. Мостът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен.