Мрежовата неутралност и свобода - правото на равен достъп в интернет

Съгласно този принцип телекомуникационните оператори не могат да фаворизират съдържание, приложения или уеб сайтове пред други, когато предоставят своите услуги. На операторите е забранено да ускоряват или забавят трафика от определени сайтове и приложения, да блокират сайтовете и да забавят достъпа до определено съдържание. Казано по-просто - след отмяната на мрежовата неутралност операторите ще могат да предлагат различни условия за трафик, включително да таксуват допълнително за по-висока скорост за достъп до определени сайтове. Един пример за мрежова неутралност е случаят за разследване на оператора Комсат през 2008 година от страна на американския телеком регулатор. Причината е оплакване на потребител, че интернет доставчикът Комсат намалява скоростта на връзката му, когато тегли торенти. Последвалото решение на телеком регулатора забранява практиката на Комсат. Темата е широко обсъждана и в Европа през октомври 2016 година. След две години преговори ЕП гласува нови правила, по които бе достигнато до предварително съгласие по въпросите за мрежовата неутралност. Правилата предвиждат възможността да бъдат предлагани специализирани услуги както на крайни потребители, така и на компании, които са склонни да платят повече за получаване на предимство в онлайн трафика. Според текста обаче тези платени услуги не могат да бъдат предлагани, ако ограничават трафика и скоростта за други потребители и сайтове.

Защитниците на неутралитета, сред които са доста големи имена от технологичния свят, виждат в ограничаването на скоростта от доставчиците възможност за цензуриране и за нелоялна конкуренция. Големите телекоми биха могли да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. "скоростна линия" само за тях. В миналото експертите в сферата на медиите неведнъж предупреждаваха, че големите корпорации са една от най-големите опасности за демокрацията и свободата на словото. Днес доставчиците на интернет услуги, които лобират срещу неутралността на мрежата, за мнозина са олицетворение на същата тази заплаха. В същия момент социалните медийни платформи и други големи интернет компании пък могат да се превърнат в последна надежда, че, смятаната от мнозина за изключително важна регулация за мрежова неутралност и свобода, все пак има бъдеще под някаква форма. Едно е сигурно - спорът за това кой регулира интернет трафика далеч не е приключил.

С гостите Жюстин Томс, онлайн експерт, и Димитър Ганчев, зам.-председател на Българското интернет общество, в студиото на "Денят започва с култура" разговаряхме за мрежовата неутралност.

Димитър Ганчев обясни, че липсата на мрежова неутралност би попречила на навлизането на нови технологии, на нови платформи, нови услуги, нови играчи и ще фаворизира старите, които могат да си платят за това. "На практика ще сме ограничени в своето развитие нататък". Той открои, че говорим за изкривяване на икономическите взаимоотношения. Мрежовата неутралност не е само забавяне на достъпа до определени сайтове, а може да се разглежда и в обратна посока - във фаворизирането на други сайтове. "И трите български оператора предоставят безплатен достъп до една от социалните мрежи под формата на това, че трафикът до нея - по определен начин, ако го направите, няма да ви се брои в месечните лимити, които операторът ви осигурява за вашия план. Това създава нечестно предимство на въпросната социална мрежа пред другите."

Жюстин Томс посочи, че това касае не само потребителите, но и бизнеса, защото всеки нов потенциален бизнес проект би бил изправен пред чисто икономическа стена, най-вероятно, и не би могъл да се развива. Хубавото е, че засега в Европа се взимат по-разумни решения по тази тема, но основните платформи, които се използват в момента са собственост на американския бизнес и компании. Решенията, които бяха взети в средата на декември, касаят засега САЩ, но има и доста други места по света, където е нарушена тази мрежова неутралност и съответно свободата.

Вижте целия разговор във видеото.