Накаран да замлъкне: Георги Марков

Сценарист и режисьор: Клаус Дексел

ОператорИ: Оливер Закс, Бурхан Оздал

Музика Андре Хелмле

Монтаж Мики Йоани

Продуценти: Клаус Дексел, Мо Дреер, Мартин Лудвих и Александър Донев

Копродукция на Дексел Филм и ТВ-Продукцион (Мюнхен), Мамоко (Мюнхен) и Аудиовидео Орфей (София) с подкрепата на FilmFernsehFonds-Bayern, ZDF/Arte, ИА "Национален филмов център" и Българска национална телевизия.

С участието на: Анабел Маркова, Ричард Къмингс, Любен Марков, Никола Марков, Коста Богацевски, Димитър Бочев, Майкъл Кокърел, Христов Христов, Харалан Александров, Владимир Береану, Ричард Нортън-Тейлър и Франческо Гулини.

Коментирано и описвано многократно, едно от най-загадъчните политически убийства през Студената война остава неразкрито...

В брой от 18 февруари 2010г. американското списание TIME Magazine поставя покушението срещу Георги Марков на 5-то място в класацията за "Десетте най-известни смъртоносни заговора". Преди него се нареждат атентатът над Хитлер, убийството на Троцки, покушението в Сараево, предизвикало Първата световна война и убийството на военния командир на Хамас - Махмуд Мабух през януари 2010г. в Дубай.

На 7 септември 1978г. на моста Ватерло в Лондон българският дисидент Георги Марков е отровен от пробождане в крака, както си мисли той – от върха на чадър. Четири дни по-късно, на 11 септември 1978г., умира, вследствие спирането на редица органи. Последните следи водят към малкото австрийско градче Велс, където живее основният заподозрян - Франческо Гулини, сега търговец на антики, някога известен под кодовото име "Агент Пикадили".

Името му фигурира в архивите като единствения агент на българските тайни служби, пребивавал в Лондон по време на "ликвидацията" на Георги Марков, вероятно поръчана от КГБ. Смъртта на писателя е може би единственото политическо убийство от онова време, което и до днес остава неразкрито.

Филмът на Клаус Дексел представя най-пълната засега реконструкция на събитията с категорични аргументи и неизвестни досега моменти, свързани с подготовката и изпълнението на атенатата: установява точното място, където е извършено нападението, идентифицира с прецизност най-вероятното оръжие и разкрива, че за осъществяването му на моста най-вероятно е бил ангажиран екип от поне пет човека. Поредица от участници във филма изтъкват доказателства, че убийството е извършено от българската Държавна сигурност, подпомогната от КГБ. За първи път се изказва и хипотезата за бездействието на западни тайни служби, които са имали достатъчно информация, за да предотвратят атентата.

Основният паралелен сюжет, защитен със средствата на разследващото документално кино, е издирването на участника в атентата Франческо Гулини - датски гражданин от италиански произход, известен още като агент "Пикадили". Проследена е тънката нишка от косвени свидетелства и откриването на неговото местопребиваване днес след изчезването му от Копенхаген през април 1993г. Криминалните подробности са само част от широка панорама, в която историята за живота и смъртта на Георги Марков се проектира на фона на идеологическия конфликт между Изтока и Запада и драматичните процеси в България от края на 60-те години до наши дни.

Филмът категорично извежда тезата, че единствената причина за смъртта на писателя е именно неговото литературно творчество и най-вече прочутите му "Задочни репортажи". Димитър Бочев, редакторът на литературното предаване на радио Свободна Европа, в което те звучат за първи път, заявява: "В моите очи неговото убийство е литературно признание. Въпреки догматизма, въпреки ограничения си духовен хоризонт, неговите убийци са оценили литературната му значимост и чрез убийството му са го признали като писател.“