Не ме търси

След години на слава, шумни компании, алкохол и жени, застаряваша уестърн-звезда изпада от борда на самодоволните щастливци, за да прозре тъжната истина - нищо не може да бъде вечно освен споменът.  Той е толкова сам, че ако един ден просто го няма, никой няма да забележи това. Но преди да е дошъл този миг, получава съдбовен шанс да открие живота, който е пропуснал и поема назад към миналото, което не го очаква...

В киното днес...

Сам Шепърд, Вим Вендерс и Джесика Ланг както преди 20 години в "Париж, Тексас".

Сам Шепърд винаги е бил рядък в киното - лаконичен, неразгадаем, дълбоко разтревожен с голямо внимание пред камерата, разкриваща всичките му физически несъвършенства ...Суетата му е чужда, докато се концентрира върху белия лист, за да пише сценарии и пиеси, някои от тях велики - "Забриски пойнт", "Версия "Пеликан", "Хамлет". "Париж, щата Тексас" е най-сантименталният американски филм, направен от европеец. Двайсет години по-късно, Вим Вендерс и Сам Шепърд отново снимат заедно подобна тема - за самотата и изкуплението в "Не ме търси". Разликата е, че Шепърд също е в роля  - на каубой, осъзнал колко е безчувствен и самотен в залеза на своя живот. И въпреки че стоицизмът поддържа вкуса за традиционния американски герой, Шепърд се опитва да пренесе нещо отвъд тишината в пресъхналия пейзаж.

Германецът Вендерс навлиза в киното през 70-те и 80-те, когато е избран да заснеме съдбовния "Хамет" за Франсис Форд Копола.

"Не ме търси" не дава усещането за филм на ветеран и това не е критика, а комплимент за енергията и ентусиазма на късметлия, получил сякаш  първия си шанс за филм, в който излива всичко от страх пред невъзможността да го направи отново. В четвъртото си десетилетие на режисьор Вим Вендерс продължава да дразни погледа и съзнанието с работа на всички цилиндри както някога в "Криле на желанието" и "До края на света", така и с недооценените  "Краят на насилието" и "Хотел за милион долара". Снима като всеки в киното днес, но придава повече стойност на това, отколкото дават и най-големите усилия на повечето му колеги...

Джесика Ланг с лекота се отдава на една от най-правдоподобните си роли - без героизъм, без жертви и без съжаление, но с достойнство.

Драма.

Франция, Германия, САЩ, 2005г., 122 мин.

Сценаристи: Сам Шепърд и Вим Вендерс

Режисьор Вим Вендерс

В ролите: Сам Шепърд, Джесика Ланг, Тим Рот и др.

Номинация "Златна палма" за режисьора Вим Вендерс от Международния филмов фестивал в Кан /2005/;

Наградата за най-добър оператор на Франц Лустиг от Европейскитефилмови награди и 3 номинации за: режисура на Вим Вендерс, монтаж и продуцентски екип /2005/;

Номинации "Златна награда" за музика на Ти-Боун Бърнет и сценография на Нейтън Еймъндсън от Германските филмови награди /2006/;

Номинация "Златен трейлър" за надписи на "Гросмит къмпани" от Американските награди за творчество във филмовата реклама /2006/.

Хауърд Спенс е на 60 години. Бивша звезда от уестърн филмите, на когото вече дават само третостепенни роли, Хауард е отегчен от живота си и търси разнообразие в алкохола и наркотиците. Изпада в депресия и решава да се върне в родното си градче в Невада, където живее престарялата му майка. Там среща Дорийн – бивша поклонничка и... майка на неговото дете, от което Хауърд се е отказал преди двадесет години. Дорийн не иска да приеме отново бившата звезда, а порасналият му син отказва дори да говори с него. Но внезапно в живота им се появява младо и красиво момиче. Оказва се, че тя е още едно извънбрачно дете на Хауърд. Син, майка, баща и новооткрита дъщеря се събират в онзи миг от живота, който Хауърд е пропуснал...

"Имаш ли нещо против да включа радиото?"

"Да, всъщност, имам. Не обичам влиянието отвън".

"Отвън?"

"Точно така. Изобщо светът. Гадно място. Защо да му го позволявам. Репортажи на живо, напеви от Навахо, обезглавявания, зверщина. Нищо не се е променило. Чумата, Инквизицията, Кръстоносните походи, завладяването на Мексико. Какво се е променило?

"Мислех..."

"Какво?"

"Не знам."

"Нищо не се е променило."

"Преполагам, не".

Златна Романова