Недостъпна архитектурна среда за хора с увреждания

За да ви покажем как се справя един млад човек със специални потребности в градска среда, нашия екип направи експеримент. Първата стъпка е преминаването на Петър по пешеходната пътека, която води до Централната автогара. Липсата на асистент кара Кичашки да бъде още по-внимателен. Неприятно преживяване се оказва и чакането пред входа на гарата.

Опасно препятствие се оказа и въртящата врата. След няколко мъчителни минути Петър успява да достигне до крайната точка.

"Автобуси, нито влакове, междуградски, а и градския транспорт не е достъпен, не е направен така, че да може да бъде ползван от всички граждани, без значение дали са хора с увреждания или майки с бебенца на

колички, дали са възрастни хора", казва Петър Кичашки.

А резултатът е, че липсата на съоръжения за качване на пътниците със специални потребности води до абсурдни ситуации, като тази. Това е и една от причините Петър да ползва само личен автомобил. Той е категоричен, че недостъпната архитектурна среда, води до лоша интеграция на хората с увреждания. В страните от Западна Европа този проблем е решен, пояснява още той: "Немската "Дойче бан", железницата, е осигурен достъп по един изключително елементарен начин. На всяка спирка, на всяка гара има едни платформи, елементарни и не много скъпи, върху които количката застава и служителят го повдига."

Офисът на Петър се намира до Министерски съвет. Така на него му се налага да пресича по няколко пъти на ден жълтите павета. Признава, че когато няма полиция, която да спира колите, това преживяване за него крие дори риск за живота му. Нелепи се оказват и съоръженията за инвалиди в подлезите до триъгълника на властта. Там вместо асансьори има неизползваеми релси, направени от камък.

Автор: Теодора Асенова, оператор: Константин Викторов