Нелегалните бежанци

По темата за бежанците в "Денят започва" говорихме с нашия репортер Сергей Тодоров. Показахме ви няколко репортажа, които разказват историите на хора, които са потърсили помощ и обежище в България. Тодоров разказа, че идеята е била да се покажат разследвания, които разкриват опасностите и рисковете за трафика на бежанци както за държавата, така и за хората, които се съгласяват да преминат незаконно границите.

Чужденец от Судан се оплака, че съпругата му е в неизвестност от повече от седмица, когато се опитала да избяга от България незаконно. Бежанецът се съгласи да застане пред камерата на БНТ, за да разкаже за опасностите, които могат да сполетят всеки, който се опита да плати на каналджии и премине незаконно границата.

Хамед Абдулрахман пристига в България заедно със съпругата си Сида през 2013 година. Мъжът разказва, че преди две седмици жена му изпаднала в депресия, тъй като и двамата получили отказ от Агенцията за бежанците за държавна закрила. Това подтикнало жената да плати на каналаджия 1200 евро и да замине на Сърбия без да казва на съпруга си. Така преди една седмица Сида излязла от центъра за бежанци в Овча купел заедно с още трима души и не се връща.

"Притеснен съм, защото минаха повече от 10 дни. Тя не се обажда нито на мен, нито на някой познат, телефонът ѝ е изключен. Хората, които бяха с нея пристигнаха в Сърбия. По принцип за 2-3 дни се стига дотам, а жена ми я няма повече от седмица. Не знам какво ѝ се е случило. Навън е студено, а тя е тръгнала без храна и вода", разказа Хамед.

По информация на БНТ двама от чужденците са пристигнали в Белград, докато Сида и още един бежанец се отказали. Съпругът разказва, че е успял да се свърже с въпросния бежанец, който отказал да пътува до Сърбия и се върнал обратно в София.

"Тя видимо изглеждала много уморена, но той не могъл да ѝ помогне, тъй като не можел да я носи и решил да се върне обратно по пътя, а останалите двама решили да продължат. Той ми каза, че се е обадил на полицията", обяси Хамед.

Това е било първото и последно обаждане на Хамед до въпросния бежанец. След това телефонът на свидетеля на случката е постоянно изключен. Сега съпругът не знае дали полицията е успяла да намери жена му въпреки че е разказал за случилото се в столичното Шесто районно, но не е успял да подаде писмен сигнал, защото не знае български. По информация на БНТ каналджията се казва Нурдин и е от Алжир. Мъжът се опитал да се свърже и с него, но трафикантът му казал, че нямал нищо общо и после си изключил телефона. От МВР коментираха, че жената може да бъде обявена за издирване ако се подаде писмен сигнал с нейна снимка до полицията, а това до момента не е направено.

Сирийката Суад и малката й дъщеря, за които ви разказахме преди, че са държани 7 месеца в плен от каналжии, се оплакаха пред БНТ, че може да се окажат на улицата, тъй като вече са получили държавна закрила и Агенцията за бежанците ги е помолила да напуснат центъра в "Овча купел". Сирийката е ключов свидетел по делото за каналджийте, което беше образувано след разследване на БНТ.

Суад се съгласи да свидетелства и това е единствената причина да не прибързва с изкарването си за виза и да замине за Турция. Сега тя се оплаква, че ръководството на центъра за бежанци в "Овча купел" не разбират положението й и на два пъти се опитали да я изгонят от общежитието.

Суад разказва, че преди няколко седмици от ръководството на Агенцията за бежанците я помолили да напусне центъра в Овча купел, тъй като вече имала издаден документ за хуманитарен статут.

Суад: Много лошо се държаха с мен. Не ми повярваха, че имам дело и че съм свидетел. И това стана въпреки че помолих разследващия полицай да прати писмо на Агенцията за бежанците, че е необходимо до края на този месец поне да остана в общежитието. Казах им, че съм с едно дете, че нямам никой тук, къде ще ме изгоните по това време навън. А те ми отговориха, че не ги интересувало и че било мой проблем, тъй като след като съм имала пари да платя на каналджии значи съм имала пари и да изляза на квартира.

Сирийката твърди, че в крайна сметка от агенцията й дали седмица отсрочка. Случката се повторя и миналата седмица и след дълго молене да не напуска центъра за бежанци жената разказа, че била преместена в друга стая. От Агенцията за бежанците отговориха, че изцяло са спазили закона и че след като е получила статут Суад е длъжна да се регистрира в общината, в която иска да живее.

От институцията казват, че сирийката продължава да живее в центъра в Овча купел без никакво законово основание, защото през януари е подала молба за удължаване на престоя в общежитието, но не е направила подобно искане и за февруари. От Агенцията заявиха, че няма да направят изключение, тъй като всеки бежанец може да посочи основателни мотиви за удължаване на престоя си, но това сериозно ще надвиши капацитета за настаняване на чужденци. По отношение на разследването на трафик от институцията заявиха, че "дознанието, съдът и прокуратурата разполагат с достатъчно механизми, които да бъдат приложени спрямо свидетели".

Според Хелзинкския комитет държавата постъпва неправилно, тъй като по закон до 6 месеца след влизането в сила на хуманитарния статут сирийката има право да бъде настанена за сметка на Агенцията или в частна квартира или в общежитие, ако има свободни места. Проверка на БНТ установи, че решението за държавна закрила на Суад е от декември миналата година, а документът й за самоличност е издаден в началото на 2015-а година.

Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет: Тази жена е поела кураж, взела е решение, събрала е смелост да свидетелства срещу трафиканти, за да помогне на тази държава да разчисти един канал за трафик на хора, което е престъпление и ние вместо да я подкрепим по всячески начин с всичко, което тази държава разполага като работещи и неработещи механизми, ние допълнително решаваме да й огорчим живота. Аз нямам коментар на това, ако вие имате, направете го!

По информация на БНТ от прокуратурата са изпратили писмо, с което молят Агенцията Суад да остане в общежитието до края на месеца. Сирийката признава, че ако няма къде да живее ще си изкара виза за Турция и ще напусне България. И ще се замисли сериозно дали да се върне у нас, когато делото влезе в съда и отново трябва да даде показания.

Иранецът Мехди Мосадепур е благодарен за убежището, което получава в България вече 10 години. Какво го принуждава да напусне страната си и какъв е животът му тук? Неговата история разказа Боряна Анева.

Мехди идва в страната ни преди повече от 10 години, не по свое желание. Просто е искал да избяга от  родината си Иран, без значение  къде, просто далече от нея. Единственото нещо, което търси е  спокойствие. Намира го заедно със съпругата си, с която отварят фризьорски  салон в България след доста трудности и за двамата. Получава статут на  бежанец година и половина след като подава молба. Цената на всичко това,  казва той е прекалено висока.

"Проблемите бяха доста, изобщо нямаше как да издържа. Не мислих да остана дори жив там. Реших направо да взимам моя живот в ръце и да  избягам. Аз също платих скъпа цена. Моето семейство вече 10 години не съм го виждал, понякога по Скайп се виждаме. Приятели, историята,  спомените, всичко остана там. Като пари тогава платих 3500 долара за да вляза в България на един човек, който срещнах в Иран. Той ми  каза, ако искам в България мога да живея спокойно. Много съм  доволен, че съм сред българите. Много са добри приятели и кой каквото  може досега е помогнал", разказа Мехди.

Тук среща своята любов, също бежанка от Иран. Намира приятели българи и спокойствието, което търси. Запознава се и с християнската религия и това е пътят, по който намира своя Бог.

"И тогава видях,че това е съвсем различно. Не е някаква религия, това е пътят към спасението, защото никоя друга религия не ти дава това  спасение, както обеща Иисус Христос и разбрах,че това е истината,че това  е факт - чрез вярата можем да бъдем спасени", смята той.

Не скрива, че и тук в България е много трудно, сблъсквал се е с  бюрокрацията и трудния път, който трябва да измине човек, за да започне  собствен бизнес. Но е категоричен, че няма връщане назад. Особено, когато вкусът на свободата е още все още осезаем - 10 години по-късно.