Неонови приказки

Без дом или без бъдеще

Централната ж.п. гара в София и нейните постоянни гости - бездомници, просяци, проститутки, ромски деца. Седем от  нощните обитатели на подземията разказват за себе си различни приказни или трагични истории, но нито един от тях не се оплаква от начина си на живот.

Документален филм.

България, 1992г., 26 мин.

Сценарий: Димитър Дерелиев, Емил Христов, Елдора Трайкова

Режисьор Елдора Трайкова

Оператор Емил Христов

Голямата награда от Международния филмов фестивал в Тампере, Финландия /1993/;

Почетен диплом от Филмовия фестивал във Вила до Конте, Португалия /1993/;

Голямата награда за документален филм на БиБиСи /1993/;

Награда "Джанпаоло Бернагоци" за най-добър документален филм от Международния филмов фестивал в Монтекатини Терме, Италия /1993/;

Наградата "Хамърхет" за оператора Емил Христов от Международния филмов фестивал в Единбург, Великобритания /1994/;

Първа награда от Филмовия фестивал в Дьор, Унгария /1994/;

Наградата за най-добър документален филм от Съюза на българските филмови дейци /за периода

Родителите на малките ромчета в документалния филм "Неонови приказки" ги натирват не в гората, като в приказката на Братя Грим "Хензел и Гретел", а на гарата, за да се отърват от тях, тъй като не могат да ги издържат. Започва трудният начин на оцеляване на бездомните деца. Неизчерпаем източник на "ресурси" са кофите за отпадъци, нощувките около топлите тръби в подземията, пликчето с ацетоново лепило, както и отзивчивостта на милостиви хора... Авторите на "Неонови приказки" задават реторични въпроси, на които никой  не желае да отговори. Само невръстните обитатели на гарата ни демонстрират какво им е отнето и какво им е необходимо. С изпросени стотинки те дълго стоят пред телефонните автомати със слушалка в ръка и заедно с ацетоновите миражи се отнасят някъде далече... Мечтите им ги отнасят и до маса с храна, чиста и подредена, където възрастните ги канят любезно да седнат. В цивилизованите държави тази маса е банално всекидневие и стандарт за малките поданици, а тук – мираж, лукс, химера... Случилото се е още в началото на "прехода"...1990-1994/ Искра Божинова - "По следите на Прехода с Елдора Трайкова"/в."Култура" - Брой 36 (2475), 26 октомври 2007/